Мечтата на кораб пътуваше морето безкрайно е нейния дом на хорските чувства. Тършуваше за всеки копнеж скрит в затънтен заслон. Копнежът поражда съмнение в ума на неверния, свикнал на страх, а бурята без вдъхновение е, тъй, просто облак обречен на крах. В безоблачна жарка апатия и суша безкрайна, без дъжда да вали, водата пресъхва изпатила... Морето &ndash; във сол се превръща за дни. А кораб в солта не пътува ръждясва тъй бързо, старее Мечтата. Със сълзите не се купува кураж, ни молитва за буря в душата. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp; 21.12.2009

uFeel.me

Сълзите по сушата