Някога преди много, много години в едно далечно кралство живеела малка принцеса на име Сияйна. Тя била приказно красива, по-красива от най-красивото цвете, разцъфвало някога. Русите и коси се спускали като водопад по крехките детски рамене. Сините и очи искряли и озарявали големите мрачни стаи на замъка. Всичко имала малката Сияйна, красив дом, богатство, много слуги, които да изпълняват безбройните и желания, но била самотна. Все по-рядко звънкият и глас огласял тихите покои на краля. Кралят, като всеки крал бил много зает. Нямал време нито за своите трима сина, нито за малката си дъщеричка. Така нейните детски въпроси останали без отговори. Един след друг следвали походи, битки, а в мирно време се редували пиршества и гостувания до едно или друго съседно кралство. Крал Хорн бил бохем по душа, обичал волния живот и след смъртта на добрата си съпруга все по-рядко се завръщал в опустелия дом. А синовете му се пръснали по света да търсят приключения, нови приятели и най-вече дамата на сърцето си. Опустял големият замък. Самотата се настанила в него и скоро попарила лицето на малката принцеса. Все по-често тя се затваряла в своята стая и потъвала в размисъл. Обичала да чете книги и скоро си създала свой собствен свят от фантазии, мечти и блянове, които и помагали да забрави сивия скучен ден. Най-близкият човек на малката Сияйна била нейната бавачка Чан. Тази стара, престара жена си имала своята стара, престара история. Някога, преди много години дядото на Сияйна я довел от много далечна земя. Тогава Чан била малко момиченце, което не преставало да плаче за своята изгубена майка. Постепенно то свикнало с новия си дом и чуждото семейство приело за свое. Чан била довереница на покойната кралица и на смъртния и одър обещала да се грижи за малката принцеса.
-Мамо Чан, защо съм винаги самичка-често питала Сияйна.
-Не се бой, детето ми. Няма винаги да бъде така. Ще минат години, ти ще пораснеш, ще се превърнеш в най-красивата принцеса на света. И един ден, съвсем неочаквано в твоята градина с рози ще се появи рицар на бял кон. Той ще избере най-красивият цвят от нея и това ще си ти. Тогава старата Чан ще може да затвори очи, за да отиде при своите. Обещах на твоята майка и така ще бъде.
-А аз как ще разбера, че това е моят рицар?-не спирала с въпросите Сияйна.
-Не очите ти, а сърцето ти ще го познае. Повярвай ми. Хайде, заспивай момичето ми.
-Ох, стара съм вече-мърморела си бавачката, докато слизала по огромните стъпала.
Един ден Сияйна казала:
-Мамо Чан, много искам да имам рокля с цвета на изгрева. Снощи дори я сънувах. Бях облечена с нея и изглеждах прекрасно.
-Малка моя, ти и без нея си най-красивото дете на света. Не е важно само да изглеждаш добре, а и душата ти да е красива и чиста. Повярвай ми. Не слушай това, което ти шепти твоят алчен ум.
-Мислиш, че той ми заповядва ли?
-Миличка, чуй какво съм научила от моята майка. Умът е тиранин, той постоянно иска нещо. Затова човек все го търси, струва му се, че щом го открие и получи ще бъде щастлив.
-Наистина ще бъда щастлива, ако мога да имам рокля с цвета на изгрева-настоявала принцесата.
-Ако получиш това, което искаш, ще поискаш нещо друго и това ще помрачи радостта ти, пак ще страдаш, нали?
-Да, така е. Не искам да страдам, тогава какво да правя?-попитала Сияйна.
-Не се привързвай толкова към вещите си. Това са просто предмети. Сега ги имаш, но утре можеш да ги изгубиш. Търси красотата с душата си. Виж колко е хубава твоята розова градина, порадвай и се-казала мъдрата жена.
-Приказна е. Дори повече от всички рокли на света. И в нея един ден ще се появи моят рицар на бял кон. А аз ще го чакам и никога повече няма да бъда сама. И Сияйна тичешком се спуснала по стълбите, за да отиде в своята градина. Тя никога не късала розите, за да не им причинява болка. Милвала ги с нежните си детски ръчички, галела ги с топлия си поглед и им пеела за своя рицар.
Така минавали годините една след друга, малката принцеса се превърнала в очарователна и ненадмината по своята красота девойка. Един ден към градината с рози се приближил рицар, яхнал черен кон.Това бил принц Нот, който пътувал вече три години в търсене на своята изгубена мечта. Отдалече съзрял той красивата градина и нейният най-красив цвят. Слязъл от коня, бавно се приближил и казал:
-Добър ден, принцесо. Позволете ми да се представя, аз съм рицарят Нот. Извинете, че без покана пристъпвам прага на вашия дом. Много съм изморен, пътувах дълго и се надявам на вашето гостоприемство.
-Добър ден, рицарю. Бъдете добре дошъл-казала девойката. Мамо Чан, имаме гост.
И полетяла като влюбена птичка да приготви всичко за нечакания гост. Сърцето и пърхало от радост и тайно и нашепвало:Той дойде!Той дойде!Дали е той?Ами ако не е?
-Не ми казахте как е името ви?-смутено попитал рицарят.
-Сияйна-изчуруликала девойката и изтичала към двореца.
-Сияйна, Сияйна...Теб търсих толкова години и най-после те открих.
-Да, млади момко. Когато много силно искаш нещо и вярваш, че то ще се сбъдне, то просто се сбъдва-казала мъдрата Чан.
Когато навън се спуснала нощта и звездите обсипали небето, то заблестяло като окъпано. Луната се подала зад високия връх, кръгла и доволна и осветила празнично двореца. От много години там не бе отсядал гост. Празничната трапеза била отрупана, нищо не липсвало. След шумната и весела вечер придворните дами се разотишли, а старата Чан казала:
-Деца, уморена съм, простете тази слабост на старата жена. Ще отида да си легна.
-Нашият гост сигурно също е уморен и иска да си почине. Бихте ли му показали стаята?-тихо промълвила принцесата.
-Не, не моля ви. Ако разрешите бих искал само да ви кажа две думи преди това. От три години скитам по света. Тръгнах да търся своето щастие, минах през много изпитания, но като че ли една светла пътека ме водеше все напред. И тя ме доведе тук. Мисля, че открих своето щастие в светлината на вашите очи.
Смутила се принцесата от тази искреност и не отвърнала на влюбения поглед, а развълнувана от новото чувство, което я радва и плаши едновременно изтичала към стаята си.
Рано сутринта по алеята, водеща към двореца се задала карета. И ето ти нова изненада. От каретата слязла очарователна млада дама, пристъпила царствено към входа и казала:
-Аз съм принцеса Сара. Моля съобщете за моето пристигане.
В черните и като въглен очи пробляснали зли пламъчета, когато съзряла младия рицар в градината.
-О, значи скъпата братовчедка има гост и въобще не е самотна, както мислят всички-тръснала гордо глава Сара, а черните кичури коса като змии се заусуквали около закръглената и снага.
-Скъпа братовчедке, колко се радвам да те видя. Отдавна не си идвала у нас-възкликнала Сияйна.
-Да, доста отдавна май. Виждам някои новости тук. Кой е този рицар?-попитала Сара,сочейки към градината.
-Това е принц Нот. Той ще ни гостува няколко дни, докато събере сили да продължи по своя път-смутено казала Сияйна.
-А може би няма да продължи, ако открие тук това, което търси. Хайде,запознай ме с него.
-Може би на вечеря. Ще те чакаме в трапезарията, а сега ме извини чака ме доста работа-измъкнала се принцесата и някаква тревожност я обзела.
Сара останала сама и потънала в размисъл:
-Нот, Нот, къде съм чувала това име? Ами да! Това е принцът на Северното кралство.Баща му е много болен, но той сигурно не знае това. Скоро Нот ще стане крал и ще има нужда от кралица. И това ще съм аз. Ще се погрижа за това. Ще трябва да навестя моята стара приятелка Ава. Тя може да ми приготви такова омайно биле, което да накара горкия Нот да вижда само мен, така ще успея да пленя сърцето му.
Оглеждайки се, Сара поела по една тайна пътека, която водела до скритата от хорски поглед къщурка на старата Ава. Почукала силно на вратата, но никой не отговорил и влязла в тъмна стая, напоена с мирис на сяра.
-Зная защо си дошла-чул се глас от тъмното. Усетих твоето желание. Приготвила съм ти нещо, което ще ти помогне. Но не забравяй, билето ще започне да действа само ако накараш Нот да намрази Сияйна и пожелае да продължи пътя си. Готова ли си да платиш цената?-попитала Ава.
-И каква е тя?-смутила се Сара.
-Ще разбереш, когато дойде момента. А сега си върви!-и гъст дим изпълнил стаята.
Сара грабнала стъкленицата и побягнала, повтаряйки:
-Всяка цена си заслужава. Заслужава си, заслужава си.
Отново заблестял празнично двореца. Трапезата била още по-богата, а гостите още повече. Погрижила се Сара да седне до принц Нот и не губила време:
-Позволете, скъпи принце да бъда ваш приятел и да ви разкрия някои от тайните на моето семейство. Дойдох тук, изпратена от моя чичо, бащата на Сияйна. Той ме изпрати, за да известя, че ще доведе принца, определен да стане съпруг на Сияйна. Вижте колко е щастлива-не спирала да говори Сара.
-Тя знае ли вече?-попитал Нот и лицето му помръкнало.
-Разбира се, щеше ли иначе да се усмихва така?-злобно подхвърлила девойката.
и тайно, без да види никой изсипала отварата в чашата с вино на принца.
-Извинете, трябва да изляза за малко-казал Нот и се отправил към градината.
-Да, скъпи излез, но се върни скоро, защото тук те чакам аз-доволно потрила ръце Сара.
Нищо не убягнало от погледа на мъдрата Чан. Тръгнала тя след принца и го открила в градината с рози:
-Защо изгубих това, което съм търсил цял живот. Възможно ли е да греши сърцето ми?
-Млади момко, сърцето никога не греши. Не слушай казаните думи, а погледни тези две очи, които са го пленили и ще откриеш истината. Очите са прозорец към душата и никога не лъжат-промълвила Чан.
Изпълнен с надежда, принц Нот се върнал на тържеството, взел чашата си и отишъл при Сияйна:
-Пия за вас, скъпа принцесо. Вие пленихте сърцето ми и аз му оставам верен-изпил до дъно виното и погледнал Сияйна в очите. А там видял само силната обич, която и тя изпитвала към него.
В този миг се чул гръм и зловещ смях:
-Готова ли си да платиш цената, скъпа Сара-чул се гласът на Ава.Сара мигом се превърнала в змия и пропълзяла навън.
-Ти се провали и сега си част от моето кралство, завинаги!
А Нот и Сияйна се оженили. Какво станало с най-красивият цвят? Не го ли виждаш, още е там...в сърцето ти.
следва продължение