На пръв поглед лесен въпрос. Живеейки в едно християнско общество, всеки отговаря, че това е Исус и неговия баща Йехова. Така сме възпитани.

Но се оказва, че отговорът на този въпрос зависи от времето и мястото, където е зададен и се влияе от исторически и географски обстоятелства и причини.

За древните египтяни бог е Озирис, Изида, Тот и целия техен пантеон. Ако в същото историческо време зададем въпроса малко по на изток в района на Двуречието, шумерите ще ни отговорят, че това е са Енки, Енлил, Ки и останалите. Като останем на същото място, но се пренесем 1000 години напред във времето и се появява като отговор Мардук - вавилонския бог. За гърците е Зевс и останалите олимпийски богове, за мюсюлманите Аллах, за индуистите Вишну, Шива, Брама.

Колкото народи, толкова и отговори. Как тогава да се ориентираме, кой от всички е верния?

Християните твърдят, че те са прави, мюсюлманите също, останалите и те. Всеки има своите аргументи, които изважда само от свещените си писания.

Излагат се сложни и абстрактни философски аргументи за съществуването на бог. Всички те звучат добре, убедителни са, но и всички имат един сериозен недостатък. Доказват съществуването на бог изобщо, но не доказват съществуването на някой конкретен бог от целия пантеон от богове, създадени през целия период на човешката цивилизация. Всеки автор на подобни философски доказателства естествено смята, че те са достатъчни да докажат съществуването на точно този бог, в който той самия вярва, но отнесени към някой от другите богове те важат с пълна сила. Аргументите на Платон и Аристотел се отнасят само до древногръцкия пантеон, тези на Кант, Декарт и другите европейски мислители се отнасят само за християнския бог. И всеки опит да бъдат нагодени тези взаимно изключващи се тези, да станат универсални е обречен на неуспех. Няма как Гърмовержеца Зевс да бъде приравнен със смирения Исус.

Тогава се появява аргумента, че бог е един, само хората са му дали различни имена. Звучи доста добре на пръв поглед. Но в такъв случай митовете щяха да си приличат, да са почти сходни и идентични, само имената на героите в тях да са различни. Това определено не е така. Разбира се има преплитане на митове и заимстване на богове от един народ от друг. Обаче това се дължи на съвсем други фактори - географски, исторически, културни, политически и други и няма нищо общо със самите богове.

Същите фактори влияят и върху разпространението на даден мит и религия.

Когато се стигне до тези въпроси, относно правилния бог, защитниците на религиите почват да извеждат аргументи, че именно техния бог е правилен, а другите грешат, като извеждат тези доводи от своите свещени книги. Аллах е правилен и верен, защото така пише в Корана, Йехова и Исус са истинските богове, защото така пише в Библията.

Християните твърдо вярват в Библията и твърдят, че това е самата истина.

Тъй като сме едно християнско общество ще се спра по-подробно на християнския мит. Да видим какво казва Библията, свещената книга на християни и юдеи.

На първо място бог създава света, такъв какъвто го познаваме и всички вярващи християни категорично вярват в това сътворение.

Библията описва сътворението в първа и втора глава на битие. Това е нейното начало.

В първи стих бог създава небето и земята от нищото. Възниква логичния въпрос самият бог къде се е намирал дотогава. Нито един защитник на сътворението не дава отговор на този въпрос. В едно голямо празно нищо, което дори не е и вакуум не може да съществува каквото и да било, още по-малко някакъв свърхразум. Няма значение какво представлява бог. Дали е чиста форма на разум, висш дух или материално същество. Самото наличие на бог, предполага съществуване на някакво пространство. Нещо, каквото и да било, не може да съществува в нищото. Дори бог да е само един протон, само един фотон, за да го има, трябва да има пространство. Следователно или бог не е твореца не вселената, като такава, каквато я познаваме или бог е едно нищо, създадено от умовете на хората и съществуващ само в тях. Третия вариант е бог да е сунгулярност, но тогава това би било в подкрепа на теорията за големия взрив. Би се оказало, че бог е самия голям взрив, което е напълно логично. Но срещу това схващане се борят всички християни и го отричат.

В следващия стих земята е безформена и пуста, а божия дух се носи над водата. Значи вече има вода на земята и тя е създадена заедно със самата земя като планета.

След което бог проговаря и казва да бъде светлина. И става светлина. Какъв е нейния източник, обаче не е ясно. Светлината е насочен поток от фотони, който трябва да има източник. Но небесните тела като слънцето и звездите още не са създадени. Тогава от къде идва тази светлина. Но следващия стих е по-интересен. Бог вижда, че светлината е добра и я отделя от тъмнината. Първото, което прави впечатление е, че всезнаещият и всемогъщ бог е създал нещо, което не е знаел какво е и че е нещо добро. Едва когато се появява светлина и той разбира, че тя е нещо добро и я отделя от тъмнината. Остава отворен въпроса как двете са съществували заедно до това отделяне. Настава вечер и утрото на първия ден. Значи вече имаме едно завършено денонощие, пълен 24 часов ден.

После бог създава Небето. „6. И каза Бог: \"Да има твърд между водите, която да разделя едните води от другите! 7. И създаде Бог твърд, отделяйки водата, която е под твърдта от водата, която е над твърдта. Така и стана. 8. И нарече Бог твърдта небе. Беше вечер, беше утро: ден втори.\" Но нали небето вече е сътворено в самото начало на процеса. Тогава бог две небета ли създава или поправя някаква грешка в първото създаване?

Следва създаване на сушата и растенията. И след всяко създаване бог вижда, че това е добро нещо. Излиза, че бог прави неща, които не знае какви са, както и при светлината и едва като ги направи разбира, че са нещо добро. На такава мисъл навежда постоянното повтаряне, че бог вижда, че създаденото от него е нещо добро.

В следващите стихове от 14 до 19 бог поставя светила на небесната твърд и разделя деня от нощта. Но отново влизаме в противоречие с вече направеното. Нали той разделя светлината от тъмнината още в самото начало и създава деня и нощта. Повтаря се моделът се небето. Бог прави нещо и после го прави отново. Създава слънцето, луната и звездите, следователно едва сега се появяват небесните обекти, излъчващи светлина. Дотогава светлината не би трябвало да съществува, поради липса на източник.

Съгласно библейската хронология всичко това е станало преди около 6000 години. Но е доказано, че има звезди, които са отдалечени на милиарди светлинни години от земята. Светлинната година е разстоянието, което изминава светлината за една година. В такъв случай как виждаме тези толкова отдалечени обекти от нас? Светлината ще пътува още милиарди години, докато ни я видим и видим и обекта, който я излъчва. Библията не дава отговор на това.

След като е приключил със създаването на вселената, бог започва да създава животните на земята. Това става в стих 20-25 на глава първа. Изминават вече пет дни.

На шестия бог създава хората.

„И каза Бог: \"Да създадем човек по наш образ и по наше подобие. Нека господстват над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко влечуго, което пълзи по земята\".

И създаде Бог човека по свой образ, по Божи образ го създаде; мъж и жена създаде.

Благослови ги Бог и им каза: \"\"Плодете се и се множете, напълнете земята и я покорете: властвайте над морските риби, над птиците в небето и над всяко животно, което се движи по земята\".\" - стих 26-28

 От изложението се вижда, че хората са направени от мъжки и женски пол и са последни, след като всичко друго е вече направено и бог им нарежда да завладеят и населят земята.

С това свършва първа глава.

Но във втора глава редът е вече съвсем друг.

В пустата земя бог създава от кал същество, на което вдъхва „жизнено дихание\" и то се превръща в човек. В началото той е безполов или поне не се уточнява неговия пол, едва в последствие става ясно, че е мъж. Този пръв човек живее в една дива и пусна обстановка, но бог се погрижва веднага за него и създава една по гостоприемна среда, като прави райската градина. Появяват се растенията. Местоположението на тази градина може да съдим от последвалото географско описание на реките, които я напояват. Това са Тигър и Ефрат и още две, които не са уточнени, но вероятно вече не съществуват.

Тогава е дадена и първата забрана, която е от особено значение за цялата християнска митология. Бог забранява на човека да опита от плодовете на дървото на познанието, което дава знание за това, кое е добро и кое зло.

После, понеже човекът е самотен бог прави животните да са му компания - гл. 2 стих 18-19.

Но понеже човекът още е самотен и бог от реброто му прави жената.

Между първа и втора глава има съществено противоречие. В първа хората са направени последни от два пола, докато във втора пръв е мъжа, после растенията и животните и накрая е жената. Ако мита за сътворението е верен на кой от двата мита следва да повярваме?

Но защитниците на християнската митология това противоречие изобщо не ги притеснява. Измислят се всевъзможни „доказателства\" в подкрепа на сътворението. Като всички се въртят около тезата, че живота не може да възникне случайно и се налага да има творец, който да го създаде. Стига се дотам да се изопачават факти и дори да се дава невярна информация, за да се защити тази теза. Литературата по въпроса е многобройна. Извеждат се аргументи, че света трябва да има създател, понеже е така устроен, за да съществуваме ние в него и ако беше малко по различен, нямаше да ни има. Да, условията на Земята са такива, че да са подходящи за съществуване на човешкия вид, но защитниците на сътворението бъркат причинно-следствените връзки. Не условията Земята са такива, за да са подходящи за хората, а хората са такива, каквито са, защото такива са условията на планетата. Има други планети из вселената, които изобщо не са подходящи, дори са условията на тях са напълно убийствени. Те за какво са направени?

Ако се напише опровержение на всички така наречени доказателства ще се появи многотомник с размерите на Енциклопедия Британика. Но дори и да приемем, че съществува творец, никъде не става ясно защо трябва да приемем, че това е именно християнския бог и че нещата са се случили, както са описани в библията. Вече видяхме, че тези три странички са пълни с противоречия и взаимно изключващи се твърдения. Но понеже живеем в едно християнско общество априори приемаме, че щом има творец, то той следва да е Йехова. С какво мита, описан в Библията е по-добър от останалите митове? Защо трябва да приемем, че човекът е направен от пръст в района на Месопотамия, а не примерно от сняг някъде из безбрежната канадска тайга, както твърдят някои малки общности на индианците атапаска? Може би, защото не са имали нужния военен ресурс да го наложат по света. Макар че техния мит е по-близо до действителното положение на нещата, тъй като е всеизвестно, че голям процент от човешкото тяло е вода, докато глината е на силициева основа, а живота е на въглеродна. Вероятно божественото дихание е променило силиция на въглерод.

Със същата увереност, с която се твърди, че сътворението е станало по начина описан в Битие, може да се приеме, че се е случило, както го описват другите митове. Всяко изнесено доказателство за сътворение на света от някаква висша сила може да бъде отнесено с пълна сила към някой от останалите религии. Няма нито едно доказателство, че нещата са се случили, както са описани в библията. Християните обаче доказват това, както и цялата истина за библията, само с доказателства, извадени от самата библия. Но с доказателства от корана със същата увереност, ще се докаже  съществуването на Аллах и  сътворението на света от него.

Спирам се подробно на тази тема, тъй като сътворението е в основата на цялата идеология на християните. Без сътворение няма първороден грях и следователно, няма нужда от спасение. Няма ли спасение, това обезсмисля и „великата\" жертва на Исус, на която ще се спра по-нататък.

Но какво става след това?

Подмамена от змията, жената Ева убеждава Адам да нарушат заповедта на бог и опитват от плодовете на дървото на познанието за добро и зло, въпреки изричната забрана на бог, който им казва да не ядат от тези плодове, защото ще умрат. Така написания текст създава усещане, че за бог знанието е равно на смърт и той е против него. И кладите, на които по-късно горят търсещите знание го доказват.

Адам и Ева опитват от тези забранени плодове и познават кое е добро и кое зло. Виждат, че са голи и прикриват голотата си. Това е големия грях на човечеството, предизвикал страшния гняв на иначе милостивия бог. Заради този грях те са изгонени от рая и наказани за вечни времена и именно този грях изкупваме всички ние и досега, съгласно християнската доктрина. Около тази незначителна случка се върти цялата християнска доктрина, от нея се извежда първородния грях на хората и твърдението, че всички се раждаме грешни и се нуждаем от спасение.

Двамата не са имали познание за добро и лошо, те не са били наясно кое какво е. Тогава как може да знаят, че е лошо да се наруши божията заповед? Това познание хората добиват една когато опитват от тези плодове. Излиза, че бог им вменява във вина нещо, което не са знаели. Нямало е умисъл в деянието им. Но бог е разгневен, защото не са го послушали, а са се подвели по сатаната. Но в самия текст не се казва нещо за сатана, напротив съвсем ясно се споменава змията, дори и наказанието, което й се налага от бог дава описание именно на змия.

Заради това непослушание на първите хора злото и грехът влизат в света. Не е ясно обаче от къде са влезли. Нито е ясно и какво представляват. Нито става ясно, ако бог е твореца на всичко, тях кой ги е създал. Съгласно теолозите, те са дело на сатаната, на ангела, който се е разбунтувал срещу бог. Но този ангел, нали също е божие творение и в него не е било заложено зло и грях. Тогава?

Дори и така да е, защо бог допуска това да се случи? Нека приемем, че злото при хората е следствие на техния грешен избор, защото са отхвърлили бог. Но възниква логичния въпрос защо има зло при животните. Те не са извършили нищо лошо в очите на бог, не са го отхвърлили, дори не са имали задължение да го следват. Те са си просто животни. Но въпреки това и при тях съществува хищничество, необяснима жестокост, самоубийства и канибализъм, паразитизъм. Белка може да убие 50 пилета, а да изяде едно, китовете понякога се самоубиват без причина, женската богомолка (какво интересно име) изяжда мъжкия след оплождане и т.н.. Все неща и действия, които съгласно човешките представи за зли и грешни. Защо бог го допуска и сред животинския свят? Там би трябвало да цари мир и хармония, тъй като няма грях.

Цялата концепция за първородния грях е един абсурд и отразява етапа на развитие и мисленето на хората, писали Библията, когато те са се питали защо света е такъв. За онова време е показвала стремеж да се обясни света и живота, съгласно тогавашните познания, но да се вярва и сега в това е меко казано ограничаващо и абсурдно.

След изгонването на първите хора от райската градина, следват дълга поредица от събития, битки, преселения, докато се стигне до времето на Исус и неговата жертва за спасението на хората.

Цялата християнска идеология се върти около тази \"велика\" жертва на Исус за спасението на хората и неговите страдания.

Да приемем, че всичко е така, както е описано. Исус е бог, той е съществувал вечно, тъй като съгласно догмата се намира в единство с бог отец, а и сам казва, че е началото и края. Като бог той е съществувал много преди събитията от евангелията. Неговото земно тяло е било нужно само да се яви пред хората, но той е знаел, че ще възкръсне след смъртта си. и ще възкръсне духа му, а страданията остават за едно ненужно земно тяло. Тогава каква жертва е направил бог? Никаква! Отишъл е на смърт, като е знаел, че това е някакво временно състояние, от което скоро ще излезе. Реално не е умирал, нито е страдал, ако е имало страдания, то те са били за ненужното му земно тяло. Никъде не се казва какво е станало с това тяло след като се е възнесъл с него на небето и се е слял с духа на бог-отец. вероятно витае някъде безпризорно из космоса. Излиза, че Исус нищо не е изгубил, той предварително е знаел, че не умира, че нищо не губи, разпъването му е просто начин да премине в друго състояние и да се върне от където е дошъл на земята.

Но дори и да приемем, че действително има жертва от негова страна и той се е изкупил греха на хората, възниква въпроса, ако той е платил дълга ни към бог-отец, ние какво дължим? Нали нашия дълг вече е платен, втори път ли ще плащаме или Исус има някакъв регресен иск срещу хората и изисква от тях да му платят това, което той вече е платил?  

Естествено защитниците на бог не виждат тези абсурдни твърдения. Яростно ги отричат и извеждат аргументи за верността на писанията. Противоречията се оправдават с грешки на авторите и преписвачите, които не са разбрали правилно божието слово. И в същото време се доказва, че текстовете на Библията не са променяни, което е доказателство за тяхната автентичност и истинност.

Друг аргумент за това, че всичко в Библията е самата истина и бог съществува е, че има доста археологически и исторически доказателства за част от описаните в нея събития и личности. И това безспорно е така. Действително в Библията има доста исторически факти, част от легендите отразяват действително случили се събития. Но, ако отнесем този критерий за доказване на съществуване на бог към гръцката митология, например, ще докажем, че съществуват Зевс, Аполон и останалите олимпийски богове. И в гръцките митове има много исторически факти и личности, които са се подвизавали на действително съществуващи географски места. По същата логика, ако някой след две-три хиляди години гледа филмите за Алф, ще докаже че това симпатично извънземно действително е съществувало. Нали той живее в Лос Анжелос по времето на президента Рейгън. Една проста справка, че през 20ти век е имало такъв град и такъв американски президент, ще е достатъчно да направи извода и за съществуването на Алф.

Тук веднага ще ме оборят, че той не е оказал никакво влияние върху света, докато Исус го е направил и много хора вярват в него. Но бройката на хората, които вярват в един мит не го прави верен. Не по малко са вярващите в исляма, приложено към тях това доказателство би доказало, че мита в Корана е верен. Същото се отнася и до индуизма. Но няма как всички да са верни. Което и да приемем за вярно, то опровергава останалите. Също така тактично се премълчават причините довели до разпространението на християнския мит по света, избягва се да се говори за начина, по който то е наложено.  Двете най-разпространени географски религии са исляма и християнството и двете си приличат, че са налагани с огън и меч, насила. Хиляди са дали живота си, защото не са ги приемали.

И въпреки това и днес по света съществуват всевъзможни култове, религии и митове. Наличието им се обяснява с намесата на сатаната, който подлъгва хората и техния свободен избор. Че бог е дал на човека правото на избор дали да го приеме или не.

На първо място, за да има избор, трябва да има поне две алтернативи, между които да изберем. Но всички тези народи, на които християнството е налагано със сила, дори не са чували за Йехова и Исус. Тогава за какъв избор става дума? Те няма как да изберат дали да приемат християнския бог или да му служат, след като дори не са чували за него. Освен това християнският бог най-малко дава право на избор. Той сам казва „Да нямаш друг бог освен мене\", заплашва със страшни мъки и наказания всеки, който не му служи. Имаш правото да не ме обичаш, ама направиш ли го ще бъдеш жестоко наказан.

Нима това е възможност за избор?

Един такъв анализ, отнесен към всяка религия, ще достигне до същите противоречия в нея. Но хората продължават да вярват в богове, защото имат нужда от тази вяра. Тази вяра е субективна. Хората вярват в това, в което им харесва като послание. Приемайки едно философско и нравствено учение, което е в основата на всяка религия, вярващите автоматично приемат за истина и фактите, които съпътстват съответния мит. но да приемем доказателствата за тези факти, първо трябва да повярваме в тях.

Обикновено стигне ли се до факти, всички вярващи бягат от тях и почват да увъртат и проповядват съответното учение. Веднага се изтъква аргумента, че бог не трябва да се търси във фактите, нито в историята, че трябва да потърсим бог в сърцето си.

Това е единственото вярно и смислено нещо, което казват.

Да, трябва да потърсим бога в сърцето си, той е там. Но това не е онзи бог от разните митове и култове. Това е онзи бог, за който пише Ботев в „Моята молитва\". Това е онзи бог, който ни кара да бъдем добри и почтени.

Бог това е нашата Съвест.