Къдрокоса, посивяла
но пред нищо не се спряла
тя, съдбата ни човешка
облечена в чужда дрешка
решила да постави начало
от премеждия, от скръб одрало
белези от грехове
по измъчени, потни гърбове.
А тя, поднесла с усмивка
цвете, о не... трънливка
във венец събрани в плетка
и изпокъсана жилетка...
Къдрокоса, посивяла
протяга пак ръката вяла
дори и да не искаш ти
омагьосана по следите ти върви
сянка от душевен глад
поспряла бе и на твоя праг.