Сърцето ми от дъжд е твоят дом,
във който от тъгата те укрих;
живееш там във Лунния салон,
целувките си криеш в моя стих...
Усмихваш се с усмивка от цветя
и стъпваш леко с весела походка;
изпращаш ме до края на деня
и в моя сън отиваш на разходка...
Разсмиваш се с звънлив, прекрасен глас
и с вятъра, и птиците говориш;
обгърнат в сянка на разлистен храст,
с очи небето искаш да отвориш...
Потапяш длани в хладен водопад
и вдъхваш роза, с името на залеза;
броиш на пръсти късен звездопад
и с поглед следваш полета на феникса...
Заспиваш после в сините листа,
събуждаш се в сребро на огледало;
във тайнствена градина, Пролетта
за теб разтваря цветовете в бяло...
* * *
В сърцето ми от дъжд е твоят дом
и в него обичта ми те очаква...
Бъди ми тих дъждовен небосклон
и аз ще пазя всяка твоя капка...