<address>Сънища, цветя ти подарих, белязани със твоята усмивка, стихове с любов ти посветих... И след всеки стих - въздишка... Борих се за любовта, горях- в мен Ромео ти и не откри... Сърцето ти така и не успях да отключа с цвете и със стих... Днес те пускам - тихо си тръгни от стиховете ми - без звук, без глас... Тръгни си от цветята във зори, от спомена за теб и болката за нас&hellip; И не питай - дали сърцето ми го иска... </address><address>Пречистващият дъжд ще завали... Но ще измие ли той спомена за тебе или ще мокри моите очи и ослепял - аз ще изгубя себе си...</address>

uFeel.me

ТРЪГНИ СИ ОТ МОИТЕ СТИХОВЕ