Обичаш я?! Какво ти даде?
Безброй лъжи, и сладък плен,
невъзмутимо те предаде,
и днес живее с мен.
Виждам ти се някак глупав?
Боже! - може... нека съм!
Но това, което имах с нея,
някой нямат и на сън!
Събуди се!
За теб любов било е -
за нея може би...
Каквото и да е -
безвъзвратно в миналото то е,
днес Едно са нашите съдби.
За щастието чуждо не завиждам,
и радвам се на вашата любов!
А в бъдещето... сякаш виждам
за вашето Едно не си готов!
Любовта е птица,
това добре го знам.
За мен, тя е всичко,
и вярвам не ще ме остави сам.
Изгубих я, затуй не те виня,
за нея ти си... - Еднорога!
И нека бъде таз съдба,
с която мен ориса Бога!