Битува нещо грешно,
(за мене даже смешно)
повличащо народа
(отделна сал’ порода)
в безумието днешно.
Наричаме го: „мода”.

Комично е, понеже
наивници робуват
на глупави копнежи,
които им диктуват.

Диктаторът, обаче
дори не го беседват –
критикът щом го тачи,
абдалите го следват.

За критиката моя,
(целящ да я размажа
и пръв да вляза в боя)
три примера ще кажа:

Модно бе деца
(визирам тук момчета)
да слагат обеца
на малките ушета.

След време, вероятно,
ще стане им привичка
и може би приятно
да носят и полички.

Модно е жените
с ботуши да се барват,
макар в горещините
краката си да спарват.

А щом така е лете,
тенденцията води:
„На зиме, в студовете
по чехли ще се ходи!”

Модерно при мъжете
е влизане в графата,
в която нежно цвете
са те, а не жената.

И доста се разрасна
в годините последни –
сега са звучна гласна
„мъже” с гласчета медни.

Тези три са само част
от безбройните таквиз.
Да изреждам ли ги?Пас!
Да ми стигне няма лист!

Та викам си: „Добре, че
не съм модерен аз!
В противен случай вече
се виждах педераст!