В шестият Мартенски ден
Метална птица – cтар другар,
Към дома със курс зададен
За път сетен с него двама
Отново ний ще полетим.
У дома ще се завърна –
Повод хубав, спомен мил!
В шестият Мартенски ден
Преди тридесет и пет летá
Господ тъй Й отреди
И Я благослови
В градът липов
Тя да се роди.
В шестият Мартенски ден
У дома ще се завърна,
Но бездомен отново ще остана.
За миг Нея ще прегърна
И отново ще живея.
С Нея!
А след това – отново ще умра...
Без Нея!
Но уви, и след Смъртта
Жив Съдбата ще ме изостави,
Не ще тя да ме избави!
Към мен ирония злокобна прояви –
За цял живот осъден ме остави
Грях чужд да изкупувам:
За миг кратък да заживявам
И в агония душевна вечно да умирам.
Да умирам –
И пак жив да оставам!
Пак жив да оставам,
Със спомен светъл и единствен –
За Нея само!
Със другаря стар на следващият ден
Наобратно ний ще отлетим
И в тишина самотна ще се приземим!
Той – с крила метални,
Аз – обезкрилено умъртвен.
Към градът златен
Отново ний ще полетим.
При кулите му сто
И реката неизменна,
При мигове нетленни,
От всичко на света –
Спомени най-безценни
Там ний ще се завърнем...
И тъй тоз дяволски кръговрат
Во веки ще да продължи:
Миг кратък с Нея –
Раждам се, живея!
Миг кратък без Нея –
Умирам, отдавна не живея!
05.03.2010
Letiště Ruzyně
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me