Глава ІІ
Капитан Хайген беше много верен, както на капитанския си занаят, така и на другият, който беше може би по-важен за правителството.
Хък, това му беше малкото име беше малкото име, бе известен таен агент на същата служба. Той работеше за същите хора, за които работеха и тримата, но те дори и не предполагаха, че именно Хък Хайген е човека, с когото ще започнат своята нова, но същевременно много трудна и опасна задача.
И така след няколко часова мъчителна тишина, бе проведен следният разговор:
- Бил - към него се обърна очарователната Кет - каква ли ще е този път нашата тайна мисия?
Бил беше някак погълнат от таза гледка, наложи се Кет да повтори въпроса си. Някак разсеяно той се обърна 7към нея.
- Извинявай Кет, но се бях замислил, сигурно ще е нещо изключително важно, за да ни извикат и тримата.
- Хен... о Бил, може би е по-подходящо - започна Фей, ти наистина имаш право. Аз от близо две години не съм изпълнявала мисия, но щом шефа е решил да извика и мен, ще е нещо ..
Изведнъж разговора бе прекъснат, защото към тях се бе приближил капитана.
- Добър ден на уважаемите пътници на \"Делфин\". Извинявам се за намесата във вашият разговор, но както  чух от тази дама тук - и посочи Фей-
вие сте някакви агенти или греша?
- Капитане - прекъсна го Бил- моля да извините грубото ми държание, но нашият разговор предполагам не трябва да ви засяга.
В очите на Хък се появи пренебрежение, но това беше само за миг.
- Не мисля така-заговори той с лека ирония- господин или по-точно лейтенант Кларк. Разговора живо ме интересува.
- Но..-започна Бил малко напрегнато, Вие знаете моето име? Не помня да сме се срещали.
- И как Ви хрумна, че нашият разговор Ви касае?- обърна се враждебно към него Фей.
- Хей, бъдете спокойни - засмя се Хък- давайте един по един. Първо да отговоря на мистър Кларк, не сър не сме се срещали друг път, но съм слушал много за вас и за вашите събеседнички, и бог ми е свидетел, че бих искал да се запознаем при други обстоятелства.
- Но моля Ви отговорете на въпроса на Фей - каза малко несигурно Кет.
- Да разбира се - отвърна капитана и несъзнателно устреми черните си проницателни очи към поруменялото лице на Кет - добре виждам, че сте нетърпеливи и ..
- Бих казала и нервни - прекъсна го Фей.
- Но ако не ме оставите да говоря, едва ли ще разберете отговора на въпроса си.
След това се обърна към Кет и се приготви да отговори на зададеният му въпрос.
- Казвам се Хък Хайген и съм таен агент като вас, работя към същата служба. Мистър Хари, когото вече добре познавате ме изпрати да Ви намеря и доведа.
- Това всичко е ясно, но не разбрах защо точно вас?
- Госпожице Фей, аз пък не разбрах защо е тази пренебрежителност към мен.
- Извинявайте, но това не е лично, и все пак..
- ... и все пак Вие не ми се доверявате. Добре тогава ще Ви оставя на спокойствие.
След този разговор на кораба се възвърна същата оная мъчителна тишина. Дългото мълчание бе прекъснато то Бил:
- Този Хък е добър човек, не мислите ли? Наистина се държеше грубо, но това беше само в началото. Чух, но не бях сигурен, че ще ни причислят агент, който е в първата двайсетица на службата.
- Не мисля, че е толкова добър, но все пак е интересен - подхвърли Кет.
- Добре де, добре разбирам, какво искате да кажете, но не разбирам Бил, какво имаш предвид под човека, който ще ни помага?
- Фей имах предвид, че агента който ще е с нас е точно капитан Хайген, но нека да видим шефовете преди това.
Не беше нужно Фей да отговаря, защото както съобщи помощник капитана остават няколко минути до слизането им на брега.
Денят беше вече към своя край и само няколко минути ги деляха от настъпването на нощта, която обещаваше да бъде по-тъмна от всяка друга. Слънцето бе залязло и сумракът, характерен за този край на света настъпи.
Четиримата се отправиха към входа на фабриката, която се използваше от службите на разузнаването.
Ние няма да се спираме на техния разговор, защото едва ли ще бъде интересен за нашите читатели. Опасенията на Бил бяха оправдани, човека който щеше да им помага беше Хък Хайген. Фей не беше много очарована от това, но след като получи разпорежданията на Мистър Хари, тя бе принудена да се подчини.
Както читателят вече се досеща, Фей трябваше да поднесе своите извинения на капитан Хайген и след като приключиха с подробностите около своята мисия, те се отправиха по стаите си с надеждата, че утрешният ден ще бъде благоприятен за тяхното пътешествие.