Стигнахме пак с тебе доникъде,
а бяхме вървели тъй смело и беше заразно.
Днес пак страдам и яд ме е,
че всичко било е напразно.
Безброй картини се гонят в ума ми,
оцветени красиво, но наполовина.
Аз се страхувах, но бях влюбена,
теб те достраша и си замина...
Късно е днес за грешките от вчера,
днес теб те няма и аз съм сама.
Опитвам се да не се плаша,
но плаши ме още любовта.
Безлюдни са улиците сега без твоето \"Здрасти\",
безвкусни са устните ми без теб.
Тръгнахме, вървейки на никъде,
а мислихме, че се движим напред.