Изреяло ми е ясно слънце
над зелената морава
пролетта накичи всичко
с пъстра, шарено премяна.

Баба Меца се събуди
и протегна лапи сиви
пооправи минижупа
и изтупа си кожуха.

От хралупата дълбока
бързо тя навън излезе
поогледа се нагоре
пърхаха пчелици смели.

- Ох, как сладко ще си хапна
от медеца им сегичка!-
си помисли таз Мецана,
а коремчето и празно
и отвърна в такт:
- Тъй вярно!

И със няколко подскока
баба Меца се засили
кошера съзря в дървото
сладко, сладко се облиза.

Изкатери се чевръсто
лапа сива тя протегна
и преглътна уморена
сладко жълтата наслада.

И тогава за зла беда
връхлетя и една пчела
тя сърдито зажужа
и я ужили по носа.

- Оле- леее !- изръмжа Мецана
на носа и цицина стана,
толкова я заболя,
че от дървото надолу полетя.

А пчелицата засмя се
със крилца и се закани
рече и бързо и отсече:
- Какво голяма си Мецана,
а  като бебе разрева се
ако искаш да ядеш не е нужно да крадеш!
 
И научи си урока
лакомата баба Меца
реши ли пак да се катери
и мед да търси занапред
ще помоли тя учтиво
както си е ред.