Ех, каква тишина . . .
сякаш детски сън тича на пръсти
през небе със заспали звезди
и самотно и тихо се мръщи
и на облак с крилете лети . . .
Мразя тоя мирис на дъжд,
а камбанките – капки дъждовни
на луната нахално рисуват очи
като твоите – синьо лъжовни.
Тихо плачат комините в мрака
с дълги сенки препуска дъжда,
само Снежанка може да чака
сто години целувка една . . .