Ооо, стига Сатана! Ти пак дойде.
И май си по-досаден и от Господ.
Не съм овца от райския харем.
И искам да съм лоша. И не постя.
Дошъл ли!? ЛЪжа. Ти живееш в мен.
Не си си тръгвал. Няма да те пусна.
Наливам вино с цвят на каркаде.
Ръката ми е срастнала за спусъка.
Седни до мен! Диванът ми е твърд.
Не чеше нокти вече котаракът...
Какво димиш с лулата си, смръдльо?
По-лошо ми мирише самотата.
И се усмихва. Ама че наглец!
Във къщата ми, а ме изповядва.
Приличам ли на слънце? Или вещица?!
Красива, огнедишаща и ярка.
И мама беше... Ама ти не си!
Човек ли? Не-еее. Човеците умират.
А Господ, ако беше справедлив...
пак щеше да остане сеирджия.
Приятели. Любими... Хитреци!!!
Използват те. Предават те. И толкоз.
Да бяхме умни - за да им простим,
ама не сме. Проклета гадна болка!
А адските крила ще прогорят
дори олтарите. И светлината.
На колене заставам пред Рогатия:
Иди си! Постъпи като приятел.
2008