Здравей... Прощавай... Всичко свърши вече
То беше грешка... мислех да ти кажа...
В момента в който почна и... приключи
Желаех го... Не исках да откажа.
Питаш ме хареса ли ми... Много!
тя беше като полъх на парфюм.
Внезапен, чувствен, секси, неочакван.
„Какво е...? – после питах се на ум.
За първи път ми беше и реално
се питах после истина ли бе?
Едно такова чувство специално...
сякаш съм на седмото небе.
Това ли исках? Просто ми се случи...
И беше сякаш дар от боговете.
Е нищо... Някак странно се получи...
Защо ли ми трепереха ръцете?
Тя първа бе, а мисля и последна
И искам да остане все такава.
Като звезда в нощта ми непрогледна
Прекрасна, нежна в моята представа.
Не идвай вече... Няма да те чакам!
До тука бяхме... Знаеш, че не мога...
Не искам да те срещам неочаквано.
Не искам да изтръпвам от тревога!
Не те познавам, както бих желала,
но всичко бе сериозно без преструвка.
В сърцето ми остава натежала
една страхотна, истинска целувка!