В безкрайна експозиция
от вплетени сънища
и счупени рамки
от пожълтели портрети
се ражда в задушното
от прах пространство
блян по отминало -
по отъпкани пътища
И слънчев лъч
отделил се от снопа
огрява пръстен
разказващ история
и избелели платна
от стара яхта
на котва завързани
в далечното Време
Грамофонът завърта се
и от старата плоча
проскърцват спомени
от онемели обувки
и всички ноти
отплавали с кораба
на нескритите тайни
и откровения...
Проскърцва махалото
на дъбов часовник
и последен гонг
отпраща умрелите