Топя се
и само луната ми е близка,
като вощеница
от
мен южното се лее.
На тръгване нощта
е ранна или късна
зависи дали избираш да
да обичаш на сбогуване.
След мен оставя диря
чрез писъка минаващ
през цялата ми същност,
в простенване,
към изгрева изгарящ
на разсъмване.
И разсипана нататък
над чуждото море.
където мидите са побелели
в очакване
на приземяваща се птица.
Очите ми са сухи,
но в един последен миг
отронва се сълза
преди да тръгна
за всичко, което ми остава тук.
27.05.2010