Душа, в злокобен чакъл затънала, съдба, веки от набезите се огънала, една жена, себе си прокълнала, на укори човешки нивга не отвърнала. Протяга своята ръка към святата икона, в последните минути търси опрощение от Бога, опрощение за свои грешки и на други хора, опрощение за бич, наречен ДРОГА. Изцеление, химера жестока, безутешна, последна умира нашата надежда, грешките са много по пътя ни на този свят, жалкото е че от някои няма път назад! Полет на душата, напред към вечността, тялото го тя напуска в агония и в тъга, изоставя бавно своята жива борба, среща сиянието, устремена към щастливи небеса.