Не ме корете строго за тъгата,
нито за капналата по листа сълза,
понякога ме чакат на вратата
и карат ме със шепот да крещя.
И за крилете ми сега не ме съдете!
Били ненужни - чувам - не навреме...
Обичат ли ме - хуквам с ветровете
и бързам от дъгата къс да взема.
Не ми се карайте за крехките надежди,
за пеперудените, дъхави мечти,
за факта, че живота си подреждам
по случващото се СЕГА, а не ПРЕДИ.
Не гледайте под лупа лудостта ми
да бъда блян омаен в нощ безлунна,
да пея с повика на клетките в кръвта ми,
да съм спонтанна, буйна, неразумна.
Днес без свян стоя пред всички
с укоряващ взор и камъни в ръцете:
Докрай ще се раздам, за да обичам
и съм готова да си плащам греховете!