Катеричка Катерана,
пухкавата сладурана,
малко лешниче откри
и в хралупата го скри,
скъта си го тя за зима,
та храна в студа да има.
Днес решила е сама,
да пребоди вдън гора,
да се шмугне в храсталака,
да разрови и шубрака,
за да може да сбере,
вкусотийки... сто и две.
Лешничето беше първо,
туй късметче островърхо,
после... орехче видя,
в шепичката го прибра,
гъбка мярна във тревата,
и я турна на главата.
Ах, каква е работливка,
гиздавата ни скокливка
не познава тя умора,
като всички умни хора,
знае... който днес се труди,
гладен... няма да се чуди!