Преди да дойде студения вятър
и за миг всичко да ми отнеме,
искам пак да погледна Луната
и звездите как греят над мене.

Твърде млада съм, още е рано,
а от мен си отива живота,
не разбрах що е обич и радост,
ще си иде душата самотна.

За мен прожекторът вече угасна,
а най-добрата бях в своята роля.
Адът беше тук на земята,
вярвам: Раят очаква ме горе.

Аз за всичките грешки платих си,
без значение мои или чужди,
своите спомени тука оставям,
там отвъд няма да са ми нужни.

Ще затворя очите полека,
виждам краят ми как наближава...
И простете ми,моля,простете!
Аз политам сама към безкрая...