Още помня деня, в който се роди
и много радост внесе в дните ни.
Те сякаш станаха по-слънчеви
изпълнени от присъствието ти.
Когато ме погледнат твоите очи
сякаш виждам две мънички звезди,
в тях се гонят хиляди
игриви и палави искри.
Гласчето ти е като медено звънче,
толкова сладко и нежно,
а чипото ти мъничко носле
придава особен чар на прекрасното ти и изписано личице.
Обичам заедно да си играем
както ние с теб си знаем,
да пеем песни, да има много танци и игри,
за да са пълни с радост детските ти дни.
Обичам, когато в мен се гушнеш
и тайничко ми шушнеш,
че имаш някаква идея
и знаеш, че с теб отново ще лудея.
Докоснеш ли ме с мъничките си ръце
сякаш докосваш моето сърце.
Обичам те безкрайно, Диденце,
ти си моето малко слънчице!