Ще те преболедувам.
Нищо, че си като камък
в гърдите ми.
Ще те изплача.
Нищо, че сълзите са твое изчадие
в очите ми.
Ще те надвикам.
Нищо, че гласът ми отдавна
помръкнал е.
Ще те нарисувам по пясъка.
Нищо, че вълните ще ти кажат
\"Обичам те!\"
На разсъмване.
Пред олтара въздишка ще сложа
в кандилото.
После, малко по малко,
ще те пропъдя
от мислите.
А вечер, когато някой тихо
пошепне ми името,
ще те заключа в скрина
на мечтите ми.
И така в самотата на нощите
без теб ще съм с мъртвите.
И до дъно ще пия
сълзите си - слепите.
За да намеря смисъл
и продължа да обичам,
докато съм сред живите.