Откраднах си целувка от деня
и на мига отреагира мрака.
Намуси се, присви очи и притъмня,
опита даже и да ме разплаче.
Денят нехайно покрай мен кръжи,
суетничи с усмивката си бяла,
а мракът негодува и гърми
и залеза до болка нажежава.
Денят кокетничи, но ме отблъсква
от факта, че съзнава своя блясък,
а мракът буйни облаци разпръсква
да зърне мен и да избяга с трясък.
И върху крехка граница сега стоя:
кого от двамата да избере душата?!
Не искам май покоя на деня,
а страстната любов на тъмнината!
* * *
ПП: Не се чудете, ако в нощи летни
гръмовни бури лудо се извиват -
ревнува мракът и ме дебне
... и търси мене да открие!