Няма думи в твоето тихо утро
слънце, пръсти, вплетени във тъмните коси,
усмивка може би, цигара, ти си вече буден,
винаги красив, дори и да вали.

Тръгваш после, твоето неуморно утро
бързаш да задминеш сивата тълпа,
те отекват, някак глухо
и зад теб потъват във мъгла.

После ти ме срещаш, нечовешки хубав
и усмивка озарява моя ден,
бързо \"здрасти\" , после се изгубваш,
но оставяш своят огън в мен.