Начало. Музика… Танго. Покана. Мисълта ми е изящен кавалер. Пред нея е чувството Обич. Танцувам... с притворени очи… Става ми уютно, приятно, топло... Понякога мисълта ми е толкова освободена, че се изправя за своето танго пред Съдбата. Не се получава. От равновесието ме изваждат резки акорди. Изведнъж се сепвам. Няма да има последен танц! С блестящ поглед на мисълта продължавам… В мен всяко чувство има цвят. Когато съм в тъмния регистър на цветовете, тангото е изпепеляващо, но слава Богу, кратко. Две напред, една назад… Сменят се страстите… докато… отново съм в своята тишина. Тогава мисълта ми танцува с времето. Танго на прозрението.
© Павлина Петрова
цикъл \"Различна тишина\"