По дяволите! Знаех, ще боли!
По дяволите всички мои грешки.
Макар да знаех, че сама ще трябва
да пожъна всичките бодли!
И всичките вини ще бъдат мои!
А по пътя ми отново някой
е оставял пречки!
По дяволите! Мразя да вали.
И движа се измежду капките
със бързи крачки.
Не ме намокри, че над мен
небето се е опнало - наместо стряха.
По дяволите! Не. За Бога!
Откъснати парчета злоба -
вместо сняг. И тихо бягство.
Към тихата, уханна пролет
на моя,зажаднял за ласки и копнеж живот.
(За истините май не ми се спори!).
За няколкото зими студ,
в очакване за бурно лято.