Но в миг, снежинка бяла
в ранените и клони цъфна,
за нов живот тогава замечтала,
със вятъра готова да изхвръкне.
С безброй изпъстри се цветчета
тогаз, умираща, върбата
и, весели,политнаха те към небето,
безсмъртни, отлетяха и децата....
Едва тогаз върбата примири се,
щастлива, клоните отпусна -
изпълнила бе земната си мисия -
и, без тъга, тоз свят напусна...
19.03.2010 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me