В облаците
не се взирам
и не искам
сякаш
винаги
съм бил
част от тях
и душата ти
ги пуска
като бял
спомен
отпускащ
безтегловната
ти усмивка
и не мислим
за сега...
просто се губиш
няма те
не спираш
пречистваш се
в празнотата си
и се освобождаваш
от черупката
на фокуса
като се
плъзваш
бавно
в необятното...