Пропука се обвивката на мрака
и бях готова вече да забравя…
Във тъмнина не ми се чака…
Но ти се върна… За да нараняваш…

Разкъса паяжините по мойте устни,
ръцете ми започна да загряваш.
Косите ми разроши и разпусна.
Така се върна… За да нараняваш…

Душицата ми бедната повярва,
че може пак да се надява.
Започнах пак да те обичам,
а ти се върна… за да нараняваш…