Ту властна, ту покорена…
богата на рани… тихи…
аз към теб съм устремена,
любов… и зачевам стих…
Възторжените мисли шетат
по думите облекли рими
и от луната въглен в шепа
разпалва огън във душите…
Горим в красивата му клада -
пишем своята поема… Сега!
А вечността ни е награда -
пътува нашата следа…
© Павлина Петрова