Събуждат капчуци заспалите къщи,
и тропот подгонва врабците ранили,
помахва ни с вейки и клонът прекършен -
отново сме тръгнали с две конски сили.
Берем, а по устните весел магьосник -
рисува червени звезди и се смее,
кошници пълни с нектар и ги носи,
на пътя, на който е спал суховея.
Наливат се бъчвите с винена лудост,
и есенна песен в гърдите ми зрее,
върти гроздомела денят и се чуди -
как глътка отпива пазачът небесен.
Илия Вълчев
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me