Автори:
Silviya_Markela
krasimira1
Попадала ли си в плена
на влюбеното си сърце?
Губила ли си ума си от
напора на страст метежна?
На плен сърце не е подвластно,
когато те изпепелява любовта.
А, ако не се отдаваш страстно,
може би обичта заблуда е била.
Пленено е сърцето ми,
отдадено е с любов,
а страстта ме е засмукала
като подводен бързей.
Отдай се, тогава и люби,
не мисли, а се наслаждавай.
Себе си до край подари,
от бързея - песен създавай.
И душата съм отдала
без помисъл за свян,
заслушана в песента
на влюбеното си сърце.
Мелодия, любов, сърце
в две влюбени очи събрани.
В душата с лекота на перце,
най-милите думи са скътани.