Душата ми лута се в различни посоки,
отдавна търсеща пътя към твойте ръце,
мъглите спъват краката ми боси,
стъпващи върху стъклата на разбитото ми сърце!
Кървава диря след мене остава,
като жестока картина със име \"Любов\"
Дните на щастие как да забравя?
Опитвам се да им даря отново живот!
Пръстите слепи пронизват пак мрака,
да усетят чертите на твоето лице.
Камбанено ехо отекна в тишината...
Невъзможна ли любовта ще умре?