Внимание: Приказката съдържа еротични моменти и е неподходяща за лица под 18 години!
Имало едно време един Цар. Царството му било много голямо. Красиви планини, бистри потоци, рибата весело подскачала из тях (нямало още бракониери, генно инженерство и химически заводи). Царството било на мястото на Обединените Арабски Емирства. Богато царство! Много злато и пари, камили, Айшета, танцьорки, музиканти, магьосници. На Царя му викали Падишах, защото бил арабски Цар. Така... Падишаха естествено, имал щерка. Красива както в приказките! Имала сини очи като изумруди, черна коса, била едва на 18 години . Зъбите и били бели като бисери, усмивката ослепителна като пустинното слънце. Бельото и - бяло и прозрачно, миришело на жасмин.
- Колко съм елегантна! - казвала си тя при изгрев слънце, докато се оглеждала в обсипаното с диаманти огледало.
- Слуги... елате да ме окъпете!
В тези времена царете и принцесите не се притеснявали да се събличат пред слугите, дори да позират пред тях. Случвало се някой слуга да казва, докато наслагвал сапунката и миел принцесата:
- Ооох!... какви красиви форми имате Ваша Светлост! - гледайки омагьосано към прелестното триъгълниче на момичето.
Владетелите по това време, се отнасяли към слугите както към роботи. (Като че ли, нямат чувства, или ги пренебрегвали - все едно, чe кучето е до тях!) Но ако някой се вдъхновявал от прелестите на принцесата, тя умирала да се киска от смях и удоволствие. Много се наслаждавала от това, въпреки че казвала: - Вън, веднага вън! - аз съм твоята Принцеса, Господарка! Как смееш, по дяволите!? - Върви да се възхищаваш на Айше камиларката. Много обичала този израз, в царството имало много камили. Падишаха много се радвал, че дъщеря му е все в настроение, но както всеки баща, я мислил за малко момиченце, а тя вече задоволявала сама естествените си потребности (припомням, че била вече на 18!) Но и това не тревожело падишаха. Възникнал друг проблем. Балдубълбарура (Бал-дубъл/бар-ура) -така се казвала красавицата, започнала да отсъства всяка вечер и се връщала чак на сутринта.
- Вай Аллах, Аллах!... - къде ли ходи дъщеря ми? - вайкал се грижовния баща. Странното било, че пред вратата на стаята й оставали чифт скъсани пантофки, всяка сутрин.
- Ще дам половината от собственото си царство и Балдубура за жена на този, който разбере къде ходи моята любима дъщеря! - казал веднъж Царя, пред обществените медии на пустинния изток.
- Тате!... - умилквала се тинейджърката. Никой няма да открие моята тайна!
Мас - медиите (водещите медии), веднага решили да забогатеят от новината и разпратили вест(нико)носци, по всички конкурентни падишахства! Принцове от всички страни се побърквали от вълнение.
- \"Ще взема Балдубура за жена, ще танцуваме щастливо в семейното ложе, а пари няма да ни липсват...\" - това си мислили принцовете...
Колко му е да уловим - къде лети тази малка птичка... няма да е в Астрала я!
Те обаче (кандидатите), си нямали представа, с какво се захващат.
Падишахът разбрал за играта на медиите и направил добавка:
- \"А ако някой не открие къде ходи моята Бал, още първата вечер, а и за какво става въпрос, ще му отрежа главата!\"
Но това за отрязването, принцовете не го слагали в сметката.
- Няма да се случи с нас... - си мислели.
Хитрият владетел, подреждал така нещата, че хем щял да избие конкурентите си, хем щял да омъжи игривата си щерка! - ах, ах,този падишах! Бързо се приказка разказва, бавно се работа върши! Започнало следенето на принцесата. Първият младеж, застанал на дежурство. След обичайните любезности и поклони (арабите са много възпитани), той казал:
- Принцесо, без мен никъде няма да мърдаш! Ако решиш да ходиш някъде, ще ми се обадиш! Падишахската щерка се усмихнала покорно и промълвила:
- Принце - ти лягай пред вратата ми, за да си сигурен че ще ме хванеш, ако реша да лудувам тази вечер.
- Да, принцесо, права си, така да направим - съгласил се кандидата за
пари, жена и слава. След този кратък разговор, принцесата се прибрала в покоите си и в двореца настанала тишина.
Времето летяло бързо, изсипвал се пясъка от дворцовия часовник. Станало полунощ, принца бил все още буден, а камбанката на пясъчното устройство за измерване на времето, ударила мелодично 12 пъти. Изведнъж, красавицата се появила в коридора, облечена само с прозрачна и ефирна нощничка и докато \"дежурният\" се опомни, казала:
- Принце, а ти опитвал ли си виното, което падишаха на Багдат, подари на баща ми?
- Не, Слънце мое - замаян отвърнал кавалера, но се опивам от твоята
снага и това, което се вижда между краката ти...
- Еее... Вие мъжете, само за това си мислите. Че това е десерта
глупчо, първо ще пием!
- Да, да, да!...- радостно извикал принца. Десерта! Ама, щом не може да започнем от него, тогава да пием, нищо че има сух режим! Давай виното на падишаха...
И така, младите хора започнали да пият, както му е реда, в коридора на двореца. Нямало маса. Пиели, седнали \"по турски\". Обаче хитрушата, изливала ценното вино зад гърба си, а карала щастливия принц да пие. След втората бутилка, гъсто и силно червено вино, той заспал дълбоко, като умрял! Принцесата бързо влязла в спалнята си, извадила от тайно шкафче едно кристално кълбо, то завъртяло съдържащата се в него магьосана течност и се чул глас:
- Кажи парола и Ник - име!
Принцесата прошепнала име и цифри и в кълбото заиграли цветни огньове.
- Искам вълшебното летящо килимче - точно след 5 пясъчни минути! - заявила заповедта си малката палавница! Чул се глас:
- Ще бъде изпълнено, господарке моя!
Бал надянала поредните пантофки, килимчето се появило точно по
уговорката и тя литнала с него към приключенията.
Времето било подходящо за пътуване. Звездите примигвали мамещо на
небето, полумесеца светел - точно както го описвала и Шехерезада, а във въздуха се носел аромат на цветя. Вълшебното килимче, на което летяла момата, притежавало много и чудни свойства. По време на полета, духът, който управлявал движението, питал услужливо:
- Желаете ли сок от ананас, Ваше Величество, да Ви предложа наргиле с ароматни билки, или да Ви разкажа за кино-артистите от бъдещето?...
Тази вечер, Бал била в особено настроение. За пръв път имала пазач, когото хързулнала толкова елегантно, а това, че ще му отрежат главата на сутринта, не я вълнувало толкова - та нима на царете не им се случва същото понякога?Животът е такъв - всяко нещо се плаща!
-\"Да живеем за мига\" - си пеела тя... Освен това, превъзходното вино, от което пийнала малко, допринасяло за еуфорични и хормонално обагрени чувства.
- Мехмед - обърнала се по име Балдубура, към така добре познатия \"шеф\" на килимчето. Разкажи ми за ония негър - Шварци, от австрийското кралство, който превзел чувствата на американците със своята знаменита игра, като непобедим войн... направен от метал и пластмаса, но притежаващ по-чувствено сърце и от арабски музикант.
- С удоволствие, господарке - казал пилотът и започнал да рисува образа на Шварценегер - едър мъж, изтъкан от хармонично развити мускули и чувствена душа.
Очите на романтичната Бал се насълзили, усетила и приятна влага, между краката.
- Мехмед, искаш ли да ме целунеш?
- О!... Господарке моя! Разбира се, че бих искал! Но съм на работа. Ако моя господар узнае, че правя любов, докато изпълнявам дълга си - ще ме вкара жив в Ада! Ние духовете имаме друг, Ад - много по жесток от вашия - човешкия. Нашите мъки са неописуемо по-големи, отколкото вие хората, можете да си представите. Не е лесно да си Дух, особено в трудоспособна възраст. Дух - мафията изсмуква до капка силите ни, и е безмилостна, при нарушение на правилата от наша страна!
- Извинявай пилоте - казало момичето, дай ми наргилето тогава, но му сложи нещо по-така, искам видения - как хора правят любов, но както в Римската Империя - по групи.
Мехмед поднесъл \"наргилето на сънищата\", докато Балдубура се любувала на съзвездието \"Голямата мечка\". Момичето всмукнало ароматната билка и в миг попаднало в астралните структури на информационното поле. През отвореното и съзнание преминали едновременно миналото, настоящето, а и бъдещето. Видяла как гръцките войни строят \"Троянският кон\", магията на хубавата Елена, а после как хитроумния Одисей изклал елита на троянците с измамата на коня-подарък. След това преминали и странните сенки на Алехин и Капабланка - вперили поглед в шахматните полета и фигури, вплели същностите си в титаничната битка за безценната шахматна корона. Алехин трябвало да победи своя любим гений, на когото се възхищавал - Хосе Раул Капабланка. След тези кадри, подсъзнанието на принцесата открило красивата италианка Моана, която се отдавала на няколко мъже едновременно, с такова изящество и еротично чувство, че 18 годишната Бал изпитала първия си мощен оргазъм за тази вечер. След това видяла и така желаните любовно-групови сцени от Римската империя, където преяждането, кръвосмешението и безразборните връзки довели до сгромолясването на властта на цезарите. В един момент - сънищата и виденията показали красивия и мистичен, подобен на птицата \"Рух\", френски свръхзвуков пътнически самолет - \"Конкорд\".
- Мехмед, Мехмед! - извикало момичето. Виж каква прекрасна метална птица - и е пълна с добре облечени хора! Това истина ли е? Нима това е бъдещето?
Пътешествието в Астрала продължавало. Железни коне с пречупени кръстове по корпусите си, размазвали всичко живо по пътя си! Взривове и мълнии, следвали галопа на тези машини. Адът се преместил при живите хора!
- О, Аллах! Какво е това... треперела от ужас принцесата, и колко метални птици, които бълват огън от човките си. Земята горяла!
Появил се и образа на Спартак. Най-известният и велик роб на Света, повел гладиаторите срещу пълчищата на Краз. Заобиколен от врагове, опрял гръб в гръб с другарите си, Спартак въртял своя меч, докато кръвта му изтичала за така желаната и свещенна Свобода.
Съдбата била благосклонна към Бал. Видяла Луната - кръгла и красива, да нараства, нараства и още и още... Пред погледа и се движела през пространството, метална кутия-капсула, в която пътували трима мъже, с надпис \"Аполо\" на костюмите, видяла единият от тях, когото назовали Армстронг - да прави крачки по лицето на мистичната Луна! Сълзи на изумление потекли по лицето на момичето, което все още било с реакциите на дете.
- Къде съм Мехмед - къде?
Видяла и Моцарт - със своя почитател и враг - Салиери. Бликнала музика! Представлението продължавало. Странна сила я понесла към центъра на богат и красив град. Там се извисявала желязна кула. Висока и величествена. \"Париж\" - имало надпис, дори и на арабски!
След това - съвсем естествено звъннали и електрическите китари на четиримата от Ливерпул. \"Нощ след тежък ден\". Пеел Джон Ленън!
За да я впечатли съвсем, Съдбата показала на Бал, много мигащи светещи кутии, и повечето хора на Света - вперили страстен поглед в тях, докато тракат с пръсти по клавиатури с изписани букви.
- Ооо! Та тази магия е подобна на моето кристално кълбо - промълвила принцесата и заспала от изтощение.
Утрото настъпило ласкаво и топло. Дворецът извисявал гордо формите си, изкусно материализирани от фантазията и труда на арабските архитекти и строители. В градината пеели птици. Балдубура лежала в широкото си и меко легло, нежно прегърнала своята любима възглавница. В коридора пред вратата на Принцесата, сладко спял първият кандидат за жених. Падишахът едвам отворил очи и се провикнал нетърпеливо:
- Слуги! Бързо всички да отидем до покоите на Бал, за да видим какво се е случило през изминалата нощ! Персонала от най-близкото обкръжение на Падишаха, тръгнал след своя господар, който просто летял към дъщеря си. Пред вратата заварили дълбоко заспалия Принц и традиционните скъсани пантофки, които просто нямало как да се скъсат повече... Падишаха казал:
- Ставай момко! Хайде сега да чуем, разбра ли къде хайманосва моята
Балдубура?
- Ами аз...такова...(бил отговора на Принца).
- Какво такова-онакова.....да или не? - ядосал се Падишаха...
- Ами господин Падишах, тя ми каза, че като тръгва, ще ми се обади... а пък аз, изобщо не съм пил от Вашето вино - не съм го и помирисвал...
- Бързо му отсечете главата! - ревнал Царя...
Така Принца загубил живота си! След тази тъжна случка, историята се повторила още много пъти, междубедрието на Балдубура толкова омагьосвало принцовете, че те се впускали безрасъдно в тази лотария, а принцесата само се подсмивала.
- Пуберитети! - казвала си тя, нищо ново под слънцето!
Но... всяко нещо има край! Една сутрин, след умниците принцове, дошъл да се пробва и Хасан - почти момче, което не било от царско потекло! Хасан, по-известен като местния глупак, казал пред Царя:
- Аз ще разбера, къде скита нощем разглезената Балдубура!
- Абе, Хасане, казал Падишаха, ти да не си Шерлок Холмс, че ще ми се
правиш на герой от приказките? Такива известни и интелигентни
благородници се провалиха, че ти ли ще се справиш - голтак с голтак! Марш при Айше камиларката!
- Регламента си е регламент - отвърнало момчето! Когато фактите говорят - и Царят мълчи!
- Прав си Хасан, да ме вземат мътните,така е! - отронил Падишаха.
- 100 процента! Потвърдил глупака! Аз разбрах как се чифтосват скорпионите, че тази онанистка ли няма да разкрия?
- Ей глупако! Защо наричаш онанистка дъщеря ми? - разлютил се Негово Величество!
- Ами, знам я аз! Първият път, когато се възбуди, ме извика за компания, защото и беше скучно сама, а и не искаше да казва на интелигенцията за поривите си... Ние глупаците си имаме своите предимства!
- Думата на Царя, на две не става! Ще дам дъщеря си за жена, на този който разбере къде ходи тя нощем! Действай! - отвърнал Падишаха.
Вечерта, Хасан глупака застанал на пост. Към 11 часа се появила
Принцесата.
- Ей, малкият! - казала тя. Ще ударим ли по едно питие?
- Готово ма како! - отговорило момчето.
Балдубура искала да го напие, и после да си метлосва. И си помислила:
- \"И така и така ще ти отрежат главата, защо поне да не се напиеш, а пък аз да отида на купона?\"
Но Хасан понеже бил много глупав, казал:
- Добре, ще ме напиеш, но искам в замяна да ти вкарам пръстче в
пеперудката... и ще сложа подписа си под сделката!
Принцесата се замислила малко...
- Е добре, щом ще те направя и теб на заранта за смях, О\'кей!
Пипай на кака съкровището и заспивай!
Веднага! - казал Хасан, но като и вкарал пръста си, тя потекла и казала:
- Дето пръста, там и другата работа, обладай ме, бързо!
- Како аз съм глупак, но... това е опасно, ако прихванеш някое мангалче от мен?
- Стига бе тарикат - казала каката, аз съм със спирала от WS Teleshop!
- Добре, казал глупака - няма да умувам повече!
И така двамата правили любов, по всички възможни начини.
След като се поизтощили, Бал казала с влажен поглед:
- Сега какиното, ти ще изпълниш моето желание, както се договорихме!
- Добре - отговорил Хасан и се направил на заспал.
Принцесата отново извадила вълшебното кълбо, прошепнала паролата и летящото килимче се появило на мига.
Но Хасан, понеже бил глупав, не изпълнил обещанието си, взел един чифт бързоходни обувки (които бил откраднал наскоро от Малкият Мук - от друга приказка...) и хукнал след Балдубура!
Принцесата летяла, летяла и летяла! Хасан препускал след нея, омагьосан от скоростта която развивали вълшебните обувки. Ооо-оооох! - pодвиквал си той за кураж, когато под него се показал огромния Световен океан.
-Този Малък Мук не е глупав - помислил си момъка. С такива кондури и ракета ще стигна... Ракета ли казах? - стреснал се среднощният авантюрист. О, Аллах! - времената от различните приказки са се се омесили! Какво ли не се случва в днешно време? А Балдубура вече преминавала през девет царства в десето.
Най-сетне след шеметен полет, Принцесата стигнала един огромен и красив дворец, от чийто прозорци стуяла силна светлина. Вътре се виждали много и добре облечени хора които в този час били в разгара на забавлениет. Момичето погледало за минута, но не влязло в тази зала. Било му омръзнало да общува с надути големци, за това се запътило към крилото определено за прислугата. Стигнала вратата и я отворила без да почука. На мига станали да я посрещнат, някакви едри и грозни черни роби, които започнали да й се кланят и да й се радват!
- Нашата господарка е тук! Нашата красавица е дошла! - се чувало сподавеното възхищение на арапите, а Хасан предвидливо се скрил зад една мраморна колона.
- Как пътувахте Ваше Величество? - попитал единият от робите.
- Прекрасно, Селим - отвърнала Принцесата. Мехмед ми разправя приказки през цялото време. Няма по-добър разказвач от него в царството на баща ми.
- Слава на Аллаха, слава на Аллаха! - отговорил робът.
- Сега да пийнем вино - рекла Балдубура, а Селим начаса сложил софра, на която се появило гъсто и тъмно червено вино, което греело в чаши от чисто злато! Робът донесъл и екзотични плодове. Всички се разположили около масата, като централно място на нея заемала Принцесата. Странната компания пийнала от силното вино и хапнала малко плодове. След това Селим донесъл наргилета с омайни билки.
Бал и робите започнали да всмукват ароматния дим, преминаващ през
обогатена от цвят на рози и мед вода.
- Искам да танцувам - извикала Бал и се понесла в танц, съпровождана от звуци на цитра. Пантофките й скърцали по мраморния под, като темпото ставало все по-вихрено и омайно. Робите само гледали. Бал танцувала много красиво. В един момент се освободила от дрехите си, останала само с един нежен воал който прикривал лицето й. Прелестните форми на нейното тяло , възбуждащата голота на младата плът предизвиквала хипноза.
- Оставете да горят само няколко свещи! - заповядала Принцесата. Пантофките на момичето вече били скъсани и тя останала боса, но ги прибрала в чантичката си - за спомен...
Полумракът, произведен от ароматните свещи загрявал още повече кръвта на Балдубура и тя изпаднала в транс. Хасан, гледайки как се развиват събитията, скрит зад каменната колона, потънал в насладата на съпреживяването. Робите, около седем на брой - само мърдали глави в ритъм с пулса на танца на момичето, страхувайки се да не развалят нещо от магията на мига.
- А сега искам да ощастливявам мъже! - приглушено простенала Бал.
Най-едрият да се съблече и да дойде при мен, а другите да ме галят,
докато рисувам с устни по плътта му! - изкомандвала парада Балдубура.
Започнала оцветено-еротична приказна оргия, която завършила с
обладаването на Принцесата от всичките седем грозни и черни великани. След това изтощена от многобройните оргазми, Балдубура се метнала на летящото килимче и се прибрала у дома.
На сутринта, Падишаха с иронична усмивка събудил дълбокоспящия Хасан, като му казал:
- Докладвай, момче - че палача чака, сърбят го ръцете!
- Добро утро Ваше Величество! - отвърнал Хасан, може ли една цигара?
Падишаха го почерпил, а Хасан разказал всичко което видял през
изминалата нощ. След като събудил дъщеря си, и се уверил, че казаното от момчето е истина, Царят предложил Балдубура за жена на глупака Хасан.
Но понеже Хасан бил глупав, казал на Падишаха:
- Ваше Величество, на мен ми стига и половината царство. Нека запазя
Вашият авторитет! Дайте дъщеря си на някой благородник, аз се отказвам в името на благоденствието на народа.
Падишаха се зарадвал на това и заповядал да се празнува десет дена и десет нощи. През деветата нощ, използвайки една дупка във Времето - и аз успях да се докосна до богатата софра и празнуващия народ. Пийнах чаша вино, хапнах плодове и казах на принцесата:
- Бяхте великолепна в тази приказка, Ваше Величество, подарете ми моля Ви един чифт, скъсани от Вас пантофки!
И така, гледайки този подарък - реших да разкажа и на вас, какво се случи в онова далечно Време и Пространство.