Добро утро, Любов!
Влизай, не стой на вратата!
Цяла трепериш.
Нощес вън ли си спала?!
Не се събувай.
После ще изчистя калта
след тебе.
Само влез.
Да се стоплиш поне.
Ето, ще ти налея кафе.
Просто... днес не съм те очаквала.
И съвсем се... изненадах.
Но щом си дошла, заповядай!
Седни тук, на масата.
Ще запалим по цигара,
както някога...
Ще си побъбрим,
с кафето...
Ако си гладна,
ще те нахраня.
Да, сама съм...
Не се притеснявай.
Не плачи само.
Казваш, валяло...
Нека не връщаме часовника.
Аз накъсах
всички празни страници,
когато си тръгна,
за да... започнем отначало.
Не се извинявай!
Студено ти е?! Ще се стоплиш...
Ти не си виновна за нищо.
Но тогава си тръгна,
сякаш малко обидена.
Аз ли?! Аз нямам вина.
Ти така ми го каза.
Моята вина... е в това,
че се влюбих, навярно...
Но си друга сега,
променена, и някак си...
Сякаш... малко пораснала.
Но се плаша –
не изглеждаш добре.
Сигурно е от времето само.
Имаш нужда от помощ?!
Не си измислица.
Това пък кой ти го каза?!
Аз дори не съм го помисляла...
Зарекох се само...
Ще те запазя,
единствено за себе си...
И го сторих.
Ех, любов! Ако знаеш
как се радвам сега...
Щастлива съм, че
след толкова време
намери сили да се върнеш при мене...
Всичко останало съм забравила,
намерих сили... да простя!
Затова е...