Животът ми е заприличал на стрелбище,
в което все замерят любовта ми,
и хвърлят камъни по мене...
С надежда камъкът да е наясно,
че нямам място в... този свят ли?!
Животът ми е заприличал на огнище,
което бавно тлее, но не ще да гасне.
Дори една искра е нужна само,
пожар да спретне някъде във мене...
а и дъждът безсилен ще е да го угаси.
Животът ми е заприличал на хвърчило,
чиито върви някой се опитва с нож да среже...
С надеждата... да се намеря на земята.
Но няма как оттам да падна.
Останалото просто е... летене.