Една стара рана се отвори,
внезапен спомен долетя
с болезнен глас заговори,
та цяла нощ не спя.
Защо реши сега да дойдеш,
не виждаш ли колко е часа,
минаха толкова много зими
и сменяха се лета след лета.
Не съм забравила. Не мога.
Няма я тъжната вече луна,
частица от сърцето, греховна
се скита навън. Сама.
Дали те търси тебе...
или спомена нахлут я взе.
Ще се върне ли при мене?
Тя е в нечие друго сърце.