В един живот едва ли ще те стигна,
а нямам втори шанс да се опитам...
Вървя по стъпките ти, без да мигна,
във сенките ти аз безмълвно скитам...

А ти оставаш само блян далечен,
макар във твоя чест изтлявам.
Понякога... се чувствам тъй обречен
и уморен... от всичкото раздаване...

Но зная... ти наистина си струваш –
и всяка капка кръв от болката ми –
пък даже и в мечта да съществуваш,
на мен ще ми достигне даже толкова -

да продължавам пак... по дирите ти да се влача.
Със жажда да се взра във красотата ти.
Годините... отучили са ме да плача,
макар горчиво е от рани незараснали –

Любов... към тебе пътя ще намеря.
Макар съм вече стъпвал във падение...
Но тръгвам пак към теб, криле разперил,
А ти за сетен път...
приготвяш погребение.