Имах щастието, да разговарям с Шехерезада по време на един сън. Изключителна е и като жена и като разказвач! От беседите ми с нея разбрах, че тя и сега обича приказки и желае да види и моите интерпретации на \"1001 нощ\". Това е доста трудоемка задача. Ето какво написах след първата ми среща с тази легендарна личност:

Живял някога един търговец, името му било Синбад. Един ден, както си стоял в хубавата къща, усетил силно влечение към пътуване и без да му мисли много, поддал се на чувството, взел една голяма кесия с жълтици и тръгнал към големия пазар в града, където можело да си купиш дори диска на Азис, от бъдещето...
И понеже търговецът не се интересувал от поп - фолк, не си купил диск, а избрал коприна, южни плодове, памук и скъпоценни камъни, после ги натоварил на едно муле и потеглил за пристанището, където стоял на пристан красив и величествен платноход, готов за пътешествие.
Стигнал  пристанището, спрял мулето и се качил на палубата.
- Добра среща - рекъл той на един моряк - аз съм Синбад, търся капитана.
- Почакайте, господине, сега ще ù кажа че я търсите.
(В арабските приказки хората са любезни, друга култура и отношения)!
- Че “Я” търся ли “Нея”?... Помислил си пътешественикът, но може да е езикова грешка... Минало му и това наум...
Ще ви припомня, че този град, в който живеел Синбад, се казвал Багдад. Градът на приказките. Багдад е колоритен космополитен град, тук живеят \"Багдадският крадец\", \"Малкият Мук\" и мнооого други приказки...
И така, докато търговецът си мислел как ще продаде стоката и пресмятал печалбата, изведнъж пред него се материализирала приказна красавица и попитала с човешки глас:
- Синбад, аз съм капитанът, какво имаш да говориш с мен, ти, героят на Шехерезада?
- Леле майко - помислил си мореплавателят, каква красавица - капитан...
Но като печен морски вълк, не показал чувствата си а делово отговорил:
- Искам да пътувам с Вашия  кораб, кажете ми цената и ми покажете каютата.
- Да, господин Синбад - изчуруликало приказното създание и казало:
- 1000 пари за плаването и 300 за каютата. Има и екстри, но за тях ще говорим по време на пътешествието.
- О.к. - отвърнал пътникът, точно както в американски екшън.
- Носач, давай стоката! - извикал и после седнал да изпуши една лула...
- Всички на палубатаааа! - чул глас замисленият Синбад. Капитанът ще държи реч преди плаванетоооо... Целият екипаж бил длъжен да спази този ритуал, това преброяване било тъй символично и носталгично, теглещото чувство към безкрайната морска шир, тъгата, че някой може би няма да се върне. Всичко това действало като катализатор на живота на моряците. Та плаването е начин на живот. Този мъж не можеше без нови страни и морета...
Екипажът и пътниците се подредиха: Професионалистите от ляво, пътниците отдясно. 15 човека екипаж, 15 човека пътници. Всички се изопнаха като войници, когато елегантната млада дама изтрака с високите си ботуши, идвайки да приеме парада. Каква жена! Мургава... зелените и очи хвърляха страст, а движенията и бяха като на сърна... Капитанка, това е било само веднъж в историята, мадам Вонг. И сега тази мургава Богиня. Изпитанията, за които мечтаеше Синбад, бяха започнали по - рано от очакванията. Как ще се справи тази жена? Ами ако избухне  бунт...  - може ли да управлява кораб? Всички тези мисли бушуваха в главата на пътешественика, но ако се съди по респекта който имаха моряците, явно дамата си знаеше работата.
- Вдигни платнатааа!
- Йес, капитане!
- Курс на юг!
- Йес, капитане! С вятъра, пълен напред!
Корабът потрепна и се понесе като на филм, порейки вълните, красивата капитанка стоеше права на мостика и гледаше нейде далеч към хоризонта, сякаш се мъчеше да премине в друго време и пространство.
- За какво ù са пари на такава жена? - мислеше си морският скитник.
На кораба се възцари така познатата атмосфера, моряците преглеждаха платната и въжетата, пътниците играеха комар, имаше и търговци, които вече надигаха делвите с вино... Това в арабските страни е доста голямо престъпление. Но в приказките няма сух режим, всичко е разрешено. Имаше млади жени, които се радваха на прекрасната гледка която показваше величието на Създателя.
- Велик е Всевишният. Какви форми и пространства е сътворил! Какво щеше да бъде светът без океана, без тръпката от пътешествията? - разсъждаваше Синбад.
Премина денят. Смени го нощта. Дойде времето за сън, защото в тази приказка нямаше още телевизия, наетата каюта беше уютна, имаше шкафче, закачалка, така необходимия пепелник за лулата, буре с чиста вода и малко помещение за баня. Леглото беше просто, но удобно. Събрал впечатления от началото на пътуването, търговецът се тръшна с дрехите, не му се пушеше дори и се унесе в цветни сънища. Сънят го хвана, както птицата Рух сграбчва плячка... Остров. Красива девствена гора, поточе, а на брега - дървена къщичка.
- Синбааааад...
- Коя ли е тази фея? - промълви морякът.
Изведнъж до него на леглото седнала капитанката. Оооо, казал морякът, как се озова в съня ми?
- Не питай, дошла съм с мисия.
- Мисия? Каква е тя?
- Да поговорим за относителността на Времето, сигурна съм, че не си се замислял за това.
Синбад се изчервил, защото не се бе замислял по този въпрос...
- Казвам се Жасмин.
- Ах... Какво приказно име - отвърнал търговецът.
Да започваме урока!
- Да! Аз не съм по празните приказки, отвърнала Жасмин, като начало можеш да ме целунеш...
- Леле Всевишни! Колко си Велик! - изпъшкал Синбад. Та тази жена е чисто злато... Горкият , нали си бил търговец, всичко измервал със златото.
Тъй като изобщо нямал намерение да противоречи на Жасмин, отишъл до близкото поточе, съблякъл дрехите си, хвърлил се и се окъпал. Излязъл от водата избърсал се с мека кърпа и отново влязъл в къщичката. Жасмин го чакала, като слушала пойните птички.
- Ех, защо няма компактдискове в наше време. Щях да слушам “Бийтълс”. Великият астролог Джафар каза на баща ми Харун ер Рашид, че през 1963 година тези трубадури ще превземат света със своята музика.
- Баща ти? Баща ти е Харун Ал Рашид? - възкликнал мореплавателят, след като чул откровението на Жасмин...
Принцесо. Падам на колене пред Вас!
- Дааа, погалила го по главата Жасмин, а сега преди да се насладиш на лекцията от принцеса като мен, да поговорим за философи - мислители.
- Чудесно, прекрасно! - изхлипал притеснения мъж. Толкова се вълнувам. Ами... - измънкал морякът, може да ти се стори странно, но аз съм привърженик на Платон, един философ от бъдещето, в приказките погрешно ме описват като сваляч. Платон счита, че въздържането от секс носи щастие.
- Какво? Учудила се Жасмин. А аз си падам по Фройд. Той е по-съвременен. Само че аз съм изискана принцеса, слушам само сърцето си и тръгвам с някого, само ако го обичам.
Синбад, въпреки че харесвал Платон, нямал нищо против да опита чувствеността на принцесата.
- Колко освободено говориш за интимните неща... - измънкал. Жасмин само се усмихнала. Както си сънувал сладко, изведнъж Синбад усетил един едър морски комар да пробива безмилостно ухото му.
- Моля те, мосю Комар, махни се и не ме събуждай още! Ще ти дам всичката си кръв, само и само да изсънувам целия този цветен сън, моля те! Но господин Комара не вярвал на моряшки клетви и забил лакомия хобот по-дълбоко.
Моля те -  моля, мистър Вампир, не сега! Ще ти дам половината сън!
- Ззззззззз ззззззз зззззззззз ззззззззззззззззззззззз - отвърнал морският  КОМАР.
- Нееее! - изстенал Синбад, когато комарът вкарал хобота си в ухото му.
После  станал решително, сякаш пред него седял Кашчей Безсмертни от съседната приказка, взел една шибалка за насекоми и замахнал яростно.
- ССССССССИНННННБАДДДДДДДДД ЗЗзззззззз СССССССССССС хихихихи... - цвъркал вампирът комар, доволен, че му обещали половината сън, въпреки че комарите не сънуват... Тряс! - страхотният удар би убил и слон, целият  кораб се наклонил, вахтеният моряк дотърчал.
- Змей на борда! Морски дракон в каютата на Синбад!
- Млъкни бе, колега - изпъшкал недоспалият  пътник, тихо, че ще събудиш капитанката, не виждаш лит че това е само комар.
- Ох... добре, добре. Но ти разклати целия кораб, внимавай с комарите друг път - казал вахтеният и отишъл на дежурство.
Бързо се приказка разказва, бавно се търговия върши. Синбад загубил най-красивия си сън. Утрото пристигнало с дъжд и остър вятър.
- Закускааа! Извикал викачът на кораба и всички сънени се запътили към столовата! Моряците и пътниците обичат също кафето, както нас, стоящите пред интернет. На една скромна маса в дъното на помещението вече стояла капитанката, стегната и красива, а до нея ù правила компания млада жена, с чар на богиня.
- Брей, рекъл си Синбад, дали сънищата не продължават? Но като погледнал в шепата си и видял убития, мутирал, огромен комар и се ощипал по бузата и ухото, които го сърбяли, се уверил че е ”On”. После  поел кафето от сервитьора, запалил лулата си, всмукнал страстно приятния аромат на качествен тютюн от Кайро и отново потънал в мислите си.
- Господин Синбад - рекъл сервитьорът, ето ви хапването от препечен хляб, чаша червено вино, френско сирене на тиган и сладък портокал, както пожелахте.
- Благодаря, Хасан - отвърнал героят и погледнал с радост плътното  и силно червено вино, което сякаш викало, за да бъде опитано.
И така, пътешественикът се насладил на хапването и пийването, но както всички известни приказни герои и той не прекалявал с храната, хранил се само с избрани ястия, не допускал излишни килограми. Изпил само една чаша вино! Но и както всички мечтатели - прекалявал само с едно, с приключенията. Към масата на търговеца  отново се приближил сервитьорът и дискретно му подал красиво написано писмо:
- “Елате, моля Ви, при нас, ще ни бъде приятно да изпием кафето си заедно, с уважение: капитан Жасмин”
- Жасмин! - трепнало сърцето на морският вълк. Станал и веднага се запътил към масата на капитанката.
- Заповядай! - посрещнала го младата и стройна капитанка. Приятно ми е да те запозная със сестра си Джейн.
- Благодаря, че ме покани, капитанке - казал Синбад. Джейн, очарован съм от Вашето присъствие на този красив платноход. Какво Ви води на това дълго и ангажиращо пътешествие?
- Oo! Здравей, Синбад! - казала Джейн. Ще отговоря на въпроса ти. Въпреки че това е една дълга история.
- Обожавам интересни истории - промълвил Синбад. Целият съм в слух. Ще ми разкажеш ли?
- Защо не? - усмихнала се Джейн, твоето присъствие, прославени моряко, ми вдъхва увереност, че ще намеря отговор на въпросите, които парят съзнанието ми... Синбад запалил отново загасналата си лула и очите му заблестели. Дъждът почуквал по тавана на помещението, платната се надували до пръсване от силния вятър, корабът гордо се борил с вълните. Океанът излъчвал своята сурова романтичност. Красиви жени, платноход, вино и приключения. Какво повече можел да иска този влюбен в пътешествията мъж? Джейн отпила от ароматното си кафе и започнала своя разказ.
- Моят баща, както знаеш вече, моряко, е самият Харун ер Рашид.
Веднъж, както разговарял със своя везир и съветник Джафар, възникнал спор:
- Парите и богатството са най-важното нещо за щастието на човека - твърдял баща ми. Аз всеки ден славя Всевишния, за това, че ме е дарил с несметни богатства, власт над хората, красиви дъщери, и изтънчени удоволствия, които само животът в двореца може да ми осигури. Без да има необходимите средства, човек не може да се наслади на съществуването! Дори и да не е падишах, гражданинът трябва да притежава достатъчно средства.
- Хм... - тайнствено отговорил верният везир. Не споделям мнението Ви, Ваше Величество. Какво ще кажете за ролята на щастието, случайността, игрите на мига и превратностите на съдбата?
- Ех - какво да се прави, казал ер Рашид. Май ще трябва да докажем твърденията си, какво ще кажеш, верни ми приятелю? Ако моето мнение се окаже вярно, ще поискам да ми подариш любимия си арабски жребец, който спечели голямото състезание миналия месец и ти донесе четири мулета, натоварени с жълтици. А ако познаеш ти, ще ти дам дъщеря си Джейн за жена. Съгласен ли си? Джафар се замислил...
- Какво стана, приятелю? - засмял се владетелят. Уплаши ли се? Хайде, давай да си стиснем ръцете и да сключим сделката! Везирът помислил още една минута, сякаш за да се докосне до бъдещето и казал:
- Съгласен съм, Ваше Величество, нека бъде волята на Всевишния! Речено-сторено! Облогът бил сключен. Двамата велики господари се облекли като обикновени граждани и поели пеша към града, който кипял от живот. Тъй като били отвикнали да вървят дълго със собствените си крака, спрели, за да отдъхнат в първата кръчма, която се изпречила пред погледа им. Седнали на една хубава маса, от която се виждал океанът.
- Хей, кръчмарю - извикал Джафар, донеси от най-хубавото вино!
След като си поръчали ядене и пиене, докато се приготвяла поръчката, двамата господари се поогледали наоколо. До тях, на съседната маса имало един беден рибар, който умислен си пиел виното, а до него имало една скъсана мрежа за риболов, с която човекът не се разделял никога.
- Млади човече, ела при нас, подвикнал му султан Рашид, с компания пиенето върви повече!
- Всевишният да ви възнагради, продумал рибарят, с удоволствие ще споделя вашата компания.
- Разкажи сега, как живееш - попитал преоблеченият султан, доволен ли си от живота си?
- Как да съм доволен, страннико, казал бедният рибар. И днес не улових нищо, и вчера. Не мога да изхранвам семейството си, нямам пари за ремонт на малката си къщичка. Само любовта на милата ми съпруга ми дава надежда, за да живея. Султанът доволно погледнал към Джафар.
- А какво ти е необходимо, за да ти е добре, попитал пак ер Рашид, за да може да се наслади на посоката на разговора, която предвещавала потвърждение на неговото мнение в спора с везира.
- Пари, разбира се! Казал младият рибар. Слава на Аллах, че здраве и любов си имам. Харун ер Рашид извадил две големи кесии с жълтици, подал ги на рибаря и му казал:
- Вземи това злато, след два месеца ще те посетим в къщата ти, искам да видя твоето щастие!
- Аллах е велик! Възкликнал рибарят, ще си построя нова къща и децата ми няма да гладуват, ще им дам образование и култура. Султанът доволно погледнал към Джафар.
- Е? Твой ред е сега.
Везирът извадил от джоба си едно парче олово, подал го на рибаря и казал:
- Вземи това, завържи го на риболовната мрежа и като отидеш с лодката в морето, хвърли мрежата само веднъж. Каквото и да си уловил, веднага го занеси в къщи, без да правиш никакви опити за риболов повече, разбра ли ме добре? Като дойдем след два месеца, ще ни разкажеш за резултата.
- Аллах да те възнагради за надеждата, която ми даваш, господине, казал рибарят, ще изпълня точно заръката ти.
След този интересен разговор, тримата мъже се отдали на удоволствието от хапването и пийването. Денят започнал да преминава в нощ. В заведението, което посетили важните гости, имало програма.
 Момичета танцували полуголи, за да радват очите и съзнанието на своите гости. Султанът и неговият везир оставили богат бакшиш на персонала на кръчмата и си тръгнали, след като поживяли сред народа си. Дворецът ги очаквал с обичайните си проблеми и събития.
Рибарят се прибрал, прегърнал любимата си съпруга и извикал от щастие:
- Днес Аллах ми изпрати спасение. Вече сме богати! Ще построя нова къща, с парите, които получих от странни благодетели в една кръчма.
Времето лети във всички измерения на съществуването. В приказките - също. Неусетно изминали два месеца. Една сутрин, султан Харун ер Рашид се събудил с приятното усещане, че му предстои поредното приключение, а то било да отиде на посещение при рибаря, за да види резултата от своето дарение.
- Кажете на Джафар да дойде в покоите ми - извикал той на прислугата си. Везирът тъкмо правил редовната си сутрешна разходка в малката красива горичка близо до двореца и разсъждавал за съществуването и съдбата, затова се наложило Харун ер Рашид да почака. Когато след половин час Джафар се явил пред султана, той вече се бил облякъл като обикновен търговец и извикал нетърпеливо:
- Хайде, скъпи мой! Да потегляме в града и да видим резултатите от нашите действия, във връзка с облога. Надявам се да ни посрещнат в голяма и хубава къща, пълна със слуги. Естествено, султанът имал предвид рибаря, на когото дал кесиите с жълтици.
- Само след десет минути съм готов, Ваше Величество - казал Джафар.
Султанът поверил дворцовите дела на един от своите съветници и след като везирът се приготвил, потеглил заедно с него към дома на рибаря.
След поредната разходка сред пъстрата тълпа, те стигнали къщата на своя нов приятел. Голяма ограда опасвала чудно  приказна градина с различни дървета и цветя, добре облечени слуги ги посрещнали на входната врата, с поклон и внимание. Рибарят седял на една подредена с екзотични плодове и разнообразни напитки маса, изглеждал щастлив и всмуквал ароматен дим от едно наргиле.
- Така, така... така! - радостно възкликнал султан Рашид. Ето това е животът. Моите пари не са отишли на вятъра!
- Ооо!... Господари мои! Заповядайте, разполагайте се на тази богата трапеза, ще извикам всичките си слуги, за да са на ваше разположение. Ще се радвам да изпълня желанията Ви.
- Започвай да разказваш! - извикал нетърпеливо султанът! Виждам, че добре си употребил моите жълтици.
- Благодетели мои... Само да знаете какво ми се случи. И рибарят започнал да разказва:
- Когато се прибрах след срещата си с вас, преди два месеца, реших да скрия на сигурно място парите, които ми дадохте. Едната кесия с жълтици сложих в една стара делва с жито в подземието на къщата си, а другата заших в една моя чалма, която не използвах вече. Не казах на никого от близките си къде съм скрил жълтиците. След това излязох да се срещна с майстори, които да ми построят нова къща. Докато ме е нямало, домът ми е бил посетен от един вехтошар, който предложил дребна сума за делвата, която жена ми намерила в подземието, а чалмата му дала като подарък. И така, като се върнах, вече бях по-беден и от преди.
При тези думи султанът се зачервил от болка и обида, яростта нахлула в съзнанието му, но само казал с остър тон:
- Продължавай!
- После се сетих за парчето олово, което получих от Вас, господине - казал рибарят и се обърнал към Джафар. Отидох до морето, качих се на старата лодка и загребах с веслата към дълбокото. Избрах място и хвърлих мрежата. След около половин час проверих какво се е хванало. В мрежата имаше само една, но доста едра и красива риба. Аз си спомних за вашата заръка и веднага се прибрах у дома. Дадох рибата на жена си и казах:
- Изчисти и приготви тази риба, мила, за да обядваме заедно.
Когато жена ми разпори корема на рибата, откри вътре един голям диамант, който рибата беше глътнала. Радостният вик на съпругата ми огласи цялата къща. Отново станахме богати!
Веднага извиках строителите да започнат работа по новата ми къща.
И така парчето олово ми донесе щастие... Тъй като султанът и Джафар мълчали, поразени от чутото, рибарят продължил своя разказ.
- Когато след месец къщата беше построена, седнахме с приятели тук, на тази маса, за да отпразнуваме събитието. Децата ми играеха в обновената градина. По някое време по-малкият ми син дойде развълнуван и извика:
- Тате, тате! Виж какво намерих! И ми показа старата чалма, която беше доста натежала.
- Къде я намери, синко?
- Ами една голяма птица я донесе в гнездото си, което отдавна стои на голямото дърво, на което си играем често. Качих се, когато тя излетя някъде и взех чалмата!
- Аллах да те закриля, сине, казах и разпорих чалмата. Там вехтошарят беше зашил двете кесии с жълтици, които получих от Вас, господарю, обърнал се рибарят към султана. С намерените пари си наех и слуги и животът ми стана приказка. След тези думи на рибаря, настанало мълчание, всеки от мъжете на масата преосмислял разказаното. После Харун ер Рашид казал:
- Е... Джафар, ти спечели облога, поздравления! Късметът е по-важен от всичко! Сега ще получиш моята красива дъщеря Джейн за жена.
И нека щастието да е с вас!
....
Джейн спряла да разказва и погледнала в очите Синбад. Отпила от кафето си, което изстинало вече и се загледала през прозореца на столовата. Бурята в океана продължавала, а корабът просто летял през вълните. Съдбата го водела напред. Синбад бил поразен от чутото и казал:
- Какво чудо е животът! Джейн, разреши ми да те почерпя чаша вино...
Джейн приела - и тя била развълнувана, преживявайки цялата история отново.
- Сега съм съпруга на великия везир Джафар - промълвила тя. Но тъй като не обичам да стоя на едно място, Джафар ме пусна на това пътешествие. Пожелах да видя мистичната птица Рух, която понякога се появява над някой кораб. Затова и съм тук, жаждата ми за приключения ме кара да предприемам пътувания. Пари си имам, и дворец и прислуга. Душата ми е като твоята, Синбад...