Пак ще се намерим. Във Октомври.

Кънтят като камбана тези думи.

А църквата е тъмна, без сезоните,

в които ти изглежда се изгуби...

И дяволът изчака вън пред портата,

не му понесе дъхавата липса.

Сред всички прегрешения на хората,

остана, моя грях за да поиска.

Ще си платя. Каквото съм изпила.

Горещото на Ада му ме кани.

И нямам право, нито имам сила

във църквата след тебе да остана.

А Дяволът е всъщност всяка обич,

на дъното на тихите молитви,

изписани във прашното по пода ми

(крилата са ми къси да политна...)

Октомври изкрещя... преди да свърши.

На кръста ми и тръните са глухи.

Във Ада като в гроб потъват църквите,

а Дяволът по Коледа е влюбен...