Отбих се в живота му да си почина,
от всяка лоша дума и лъжа...
и някак гушнах се в него без причина
и свикнах и до днес да е така.
Сълзите ми изтри, превърна всичко
един единствен миг в красота,
един човек не спира да обича
до днес дори и моята сълза.
До мене досега остана
да гледа моите очи...
и всичкото от себе си отдава
прегръща ме, когато ме боли.
Един човек не искам да забравя,
забравя ли се думата добра?!
Една ръка и дума нежна,
за мене той е всичко на света!