От земната морава, по лъчите,
летим към извора на слънцето.
По стъпките на вятъра се гоним.
Под синьото се реем... Бели птици.
По вятъра вървим. И парят стъпките.
Отвътре претопяваме забрани.
Изхвърляме бездумните си тежести
от всичките неистини събрани.
Криле в криле оплитаме безумно.
Сами разкъсваме синджирите.
Назад са избелелите ни истини
и пътища в окови, неизминати...