За случилото се неслучило,
за всичко с теб неизживяно,
за край настъпил без начало
аз песента си ще допея,
както и за хилядите рани
днес своята мъка ще излея.
За нас аз бях сътворила
нова приказка красива,
но явно нося грях голям,
че ти остана глух и ням.
За теб в сърцето съградих,
за нас там дом аз построих.
За този дом ти дадох ключ-
ти влезе, но остана чужд.
Благата свои ти дарих
и всички тайни ти разкрих.
Но ти отпи от моята младост,
прегази ме и не изпита жалост.
А после този дом от храм
поиска да превърнеш в хан.
Помни, че смоето сърце,
със насълзеното лице
не можеш ти да си играеш
за чувствата ми да не хаеш.
Не е и тялото ми кръчма
да утоляваш лютата си жажда.
Защото аз ключа си взех
и днес на друг го подарих.
Сега е късно да се каеш-
не можеш нищо да оправиш.
Аз шансове безброй ти давах
и знай, че до последно вярвах,
че можеш да се промениш,
че можеш пак да впламениш
в огнището по-буен огън,
но този огън бе студен.
Сега пред тебе пак стоя
и показателно мълча-
говориш сладко за любов,
но аз не чувам твоя зов.
Вратата ти затръшна сам,
а нашата любов остана там
на онзи тъмен морски бряг,
където с теб за първи път аз бях.
Ти сам избра си самотата,
ти сам излезе през вратата.
Недей сега да ме виниш,
че всичко между нас погубих.
Та, аз  със теб живях сама-
не чу ти пламенната ми молба.
Ти знаеш, че и той от мене се отрече
и мислиш, че към тебе пак ще ме влече,
но нека по-добре сама
отколкото живот в лъжа.
Ще съградя отново храм в душата,
ще запечатам болката, тъгата,
за да намеря пак покой,
но не със тебе или с някой...
И с тежкото бреме на своя живот
поела греха да тръгна на път,
през много морета да търся аз брод...
Сега нека тук, на тоз кръстопът
с теб двама всичко да си простим,
нека тъгата да заличим.
Ще тръгна направо-
ти малко постой.
Дали ще е криво, или ще е право?-
нека излезем от този застой.
Пусни ми ръката-
студена е тя
и моля, не казвай за мъката,
която сега ще ти причиня.
Виж,двамата още сме млади,
животът е още пред нас,
очакват ни безброй награди-
за всеки има втори шанс...
Да, хубаво ми беше с теб,
но с теб ще гасна аз от днес.
Прости,затуй че гаснеш ти,
че аз донасям днес беди.
Но по-добре така за двама-
да не живеем в измама.
Обичах те- затуй прости,
но виж-сърцето ми лети
към нови необятни хоризонти
да гони своите мечти...