Като в приказка, прошепната насън
вятърът с нежни ласки ме обгръща...
Отекващо - зловещ камбанен звън,
болезнени спомени възвръща...
Отваря се пареща рана,
изплуват спомени, плачещи с кървави сълзи...
Жар в сърцето гори – изгаря,
и всичко вътре в мен – боли, боли...
Боли от непростима грешка,
скъсала нишката - преплела две съдби...
Боли от постъпка лудешка,
разбила на прах безброй мечти...