Ах, красива моя, Жулиета,
израснала там - във факултета.
Народила ми деца от малка,
когато всичко беше още свалка.

Помня кога се запознахме,
страстите веднага обуздахме.
Ти беше облечена в бяла дрипа,
с много лекета и дупка в ципа.

Ти тогава беше на дванадесет години,
но по-хубава от всичките момини.
А щом баща ти за мен разбра,
трябваше да сложа на пръста ти халка.

Направих ти пръстен от дъбов клон,
който ти подейства като любовен електрон.
Няма да забравя десетте ти лели,
които щипеха мръсните ти бузи посинели.

Те ми бяха любимия от теб участък,
като изключим на носа ти големия израстък,
където целодневно търсеше злато
и миришеше после на циганско лято.

Ах, красива моя, Жулиета,
работеща за \"ТИТАН\"-ите и кмета.
Нека намерим подходящ терен,
Сиганко, ша са омъжиш ли за мен?

Винаги Твой Ромео от ромското братство!