Аз не искам светът да е мой…И не искам в кашон да го крия…Не желая да бъда герой…Просто – себе си сам да открия… Да усетя дали съм готовпрез горяща дъбрава да мина,щом дочуя приятелски зов…И да бъдем в пожара двамина… Да почувствам дали съм роден,за да мога сълзите да пия на приятел, във битка раненили влязъл във блато до шия… И да видя Приятел… готов, ако някой на прицел ме вземе - мъжко рамо в живота суров да опре неизменен до мене… Не! Не искам светът да е мой –да го крия в кашон за играчки…Искам няколко, малко на брой,но истински, верни приятели… С тях под мъдрата, стара лозавсяка вечер да бъда мечтател…А изпадне ли някой в беда –срещу него да има приятел… И онази, с косата в ръце,щом за мене покана изпрати,на дружината вярна поне,да остана в сърцата… Приятел…