Събирам си капка по капка
от това, което остана
опиянена от музика сладка
поднесена от вихъра на морска пяна.
Събирам остатъци, от мълчание
поръсени с изблици и отчаяние,
къде остана безгрижният вятър
отново подхванал нечий чадър.
Клатещи лодки злокобно
закотвени от морски ритми
от незнайни поети - неписани рими.
Събирам си...
малки песъчинки от сърца разбити
ридания в нощи, сълзи от очите
не смея да пипна небето с пръст
по скалите залитна пак греховната мъст.
Да събирам ли още?
Запълни се знам
за приказни нощи...
не съм за там.