Такава съм си. Силна! Като болка.
Защо ме питаш колко съм щастлива...
Щастлива съм, че ме обича Господ,
а Той обича много. И убива.

От малка го разбрах, когато татко
така и не сполучи да порасне.
Божествено висок, и земно кратък.
И сигурно в земята му е тясно...

А после стана същото и с мама.
И жива тя допираше звездите,
защото беше много по-голяма.
Но си остана малка. Ако питаш.

Тя винаги ми казваше: \"Отвътре
и аз съм като теб- едно момиче!\"
Не знам защо момичето е мъртво.
Но знам, че Господ много ме обича.

2010