Прочете мислите ми като книга,
чиито страници бързо прелисти.
И не остана по ръцете ти цвят от мастило,
нито спомен от изписани листи...

Четеше ме сякаш те трогна началото,
но бързаше да стигнеш до финала.
Там плачеше момичето,
но аз не бях го осъзнала.

Разгръщаше страница след страница душата ми
и сякаш се включи в романа.
Но когато се влюби героинята,
безинтересно като че ли стана.

Чувам само шума на отгърнати листи,
които четеше в своите нощи горещи.
И като прочетена книга,
прибра ме на рафта с непотребните вещи...